Преди няколко броя писахме на тази страница, че Годината на Черната змия ще се запомни със сензационни събития по нашите географски ширини. Не някой друг, а легендарното източно божество Буда е създателят на „животинския“ китайски календар, според който живеят и вярват стотици милиони обитатели на нашата планета. Напълно логично бе, че заедно със „змията“ на гости в България пристигна и нейният създател.
Източният мистицизъм е особено подходящ за балканската ни държава, където съвсем безпрепятствено се прескачат не само различни религиозни общности и секти, но и куп шпионски централи, чиито началници вече 23 години дърпат безнаказано конците на няколко безродни и престъпно некадърни нашенски правителства.
Преди дни новият държавен секретар на САЩ Джон Кери разговаря по телефона с нашия премиер Борисов и го похвали за активното му участие в „проекта“ „Хизбулла“, според който САЩ и Израел получиха карт бланш, за да ударят опорните пунктове на тази шиитска организация, помагаща с оръжие и военни специалисти на сирийския президент Асад, срещу когото вече две години воюват нашите съюзници от НАТО.
В интерес на истината трябва да признаем, че колкото и да се прави на гламав, Бойко Борисов направи опит да се съпротивлява срещу американо-израелския натиск и с типични за неговия манталитет улични финтове се помъчи да отклони изпиването на горчивата чаша.
Беше попаднал обаче в ноктите на много по-опитен звяр, за когото прегазването на някакво балканско диктаторче, опитващо се да играе дребни мутренски номера, е мисия изключително лесна и предвидима.
Шикалкавенето на Борисов бързо раздвижи добре смазаните чаркове на ЦРУ и над България с цялото му величие изгря божественият Буда, за да затвърди окончателно дружбата ни с новия Голям брат във Вашингтон. Междувременно Израел не дочака окончателното пречупване на американските васали в София и побърза да нападне важни обекти в Сирия, контролирани от военното крило на „Хизбулла“.
До нова голяма война в Близкия изток остава само една крачка.
Нашите партньори в НАТО и ЕС са готови, подобно на Пилат Понтийски, да си измият ръцете с безумната декларация на българската държава, уличаваща „Хизбулла“ за атентата в Сарафово и с облекчение да дадат „зелена светлина“ пред военни операции, които ще потопят в кръв и разруха населението на няколко до вчера приятелски на народа ни страни.
Наближаващите парламентарни избори у нас стават все по-силен дразнител за управляващата партия ГЕРБ, чиито безумни действия прескочиха границите на България и могат да запалят опасни конфликти в доста деликатни райони на света.
Липсата на опозиционен и граждански контрол върху престъпните намерения на управляваното отвън наше правителство допринася за неговото чувство за безнаказаност, което може да доведе страната ни до окончателна разруха и непреодолима външна зависимост.
В оставащите няколко месеца до изборите, съмненията в управлението на „божествения“ „Буда“ обхванаха и неговите съпартийци в ГЕРБ. И най-задръстените ахмаци в парламентарната група на мнозинството най-после загряха, че денят на Страшния съд наближава и те ще трябва да дават отчет пред своите избиратели за пропилените четири години от мандата на некадърните и продажни техни колеги в държавната власт.
Гербистите от така наречения външен кръг в парламентарната група все по-смело критикуват налудничавата политика на вицепремиерите Дянков и Цветанов, превърнали България в опустошена територия за чуждестранни експерименти, а българите - в тълпа от бедни, болни и нещастни създания, жалки просяци пред вратите на враждебно затворения европейски сезам.
Засега „Буда“ успява ловко да насочва вътрешнопартийния гняв към своите заместници, но позицията му става все по-неудържима особено когато срещу управляващите „спартанци“ се изправя многохилядния народен гняв, който вече трайно превзема улиците на големите български градове.
Гербистите са видимо уплашени като наблюдават как озверялата тълпа атакува министри и депутати, засега със снежни топки и домати, но утре?
Хич не им е приятно да им се подиграват с новите прозвища „будисти“ или „будали“ или пък да ги съветват в социалните мрежи да изпратят бате Бойко в Италия, за да заеме овакантения престол на Римския папа. Оказва се, че всенародното презрение и жлъчните подигравки са много по-стряскащо оръжие, отколкото безплодните кавги в парламента и липсата на ефективна политическа опозиция.
Какво ни чака през оставащите четири месеца до парламентарните избори? „Буда“ Борисов ще се опита да изчисти калния си образ с нови провокации срещу народното търпение.
Очевидно е уплашен от хилядите демонстранти, които почти всеки ден вече съвсем открито му искат оставката. Все по-често палците на гневните българи сочат надолу, а залогът е именно главата на правителството.
Оттук нататък до началото на юли ще видим какви ли не финтове на нашия Кръстник, за когото държавният секретар на САЩ Джон Кери призна, че е слушал много, а вероятно и чел многобройните справки на американските дипломатически и разузнавателни служби.
Според тях България се ръководи от международен гангстер, чийто юзди засега здраво се държат от неговите кукловоди във Вашингтон. Човекът обаче е непредвидим и най-важното – готов на всичко, за да остане на власт.
Внушава на българите, че ще се лее кръв, ако го катурнат от „Дондуков“ 1. Около него напрежението расте лавинообразно и нищо чудно да станем свидетели на нови драматични събития.
Службите за сигурност почти всеки ден разследват телефонни заплахи за убийството на премиера и светкавично „реализират“ т. е. арестуват мизерстващи пенсионери, пияници, клошари и подобни аутсайдери, дръзнали съвсем открито да изразят отношението си към политиката на Божествения.
Опасно ще стане, когато заканите предизвикат насилие и терор от страна на репресивните органи. А това може да е и целта на покварените „стратези“, ръководени от вътрешния министър Цветанов.
Създаването на хаос в навечерието на изборите може да се превърне в единствения изход за Бойковата тирания. Сега е важно да бъдем бдителни и да не допуснем да ни вкарат в нов зловещ сценарий, способен да превърне отечеството в бойно поле за защита на Буда и неговите фанатични привърженици.
Родолюбивите българи са наясно, че когато умира, змията хапе най-жестоко. И нека, както се казва в бунтовната песен, да се обединим и „да й строшим главата, свободни да се назовем“!
