Нима има нещо по-трогателно за една жена от това да получи стрък цвете на прекрасния женски ден 8-ми март! Но традиционното у нас вдигане на цените по време на празниците и хроничното безпаричие на българите понякога прави този жест невъзможен. Винаги обаче можем сами да отгледаме букет нежни алени лалета или благоуханен зюмбюл, които да ни зарадват на празника.
Това може да стане, ако сега заложите луковици от пролетни цветя и им осигурите подходящите условия за по-ранен цъфтеж (т. е. да ги форсирате). Възможно е да използвате за целта свои луковици, които предварително сте подготвили за форсаж, след като сте ги държали от есента досега на студено, или пък да си купите от цветарските магазини. Настъпва обаче вече време да ги пренесете в топло помещение, в което да им създадете условия, имитиращи пролетта, за да зацъфтят по-рано. Именно сега, през февруари, е най-подходящият момент да направим това.
Всеки сам може да си направи сметка кога да посади в саксията съответното цвете. Така например зюмбюлите е нужно да бъдат държани 25 денонощия при температура от 10 градуса, за да се радваме на ранен цъфтеж; за минзухарите – 20 дни при 1 градус; за лалетата и нарцисите – температура 12 градуса и 30 дни форсаж.
Луковиците се подреждат в саксии или сандъчета без да се допират една до друга, след което се посипват с пръст на около 1 сантиметър от върха им. Обикновено се използват по-малки съдове, чийто диаметър е съвсем малко по-голям от засадената луковица.
Растенията трябва да се поливат всеки ден с вода, затоплена до 20 градуса. Почвата следва да е влагоемка, рохка и с неутрална реакция. Най-добре е тя да е съставена от пясък, торф и градинска пръст, като към нея може да се добави и една чаена лъжичка дървесна пепел на всеки килограм почва. Не е нужно да се тори, тъй като луковицата използва своите собствени хранителни запаси за развитието на цветето.
Цъфтежът трае около седмица. Мнозина неопитни и нетърпеливи цветари щом луковиците поникнат, бързат да преместят саксиите на по-топло място, за да цъфнат по-бързо. Но това само може да доведе до образуването предимно на листа и евентуално на дребен цвят. Затова е добре за отделните видове да се спазват препоръчаните по-горе температурни граници.
След прецъфтяването надземната част се отрязва с остър нож, луковицата се изважда, почиства се от почвата и се просушава, а след преминаване на периода й на покой, можем да я насадим в цветната леха на открито или в сандъче на балкона. Но тя не бива да се използва за форсиране през следващите поне 2 години.
