Звънчари с шумно дрънчене и кукери със смразяващи ликове прогонват злото – не само от къщите, но и от душата човешка
Автор: Стефани Кирилова Снимки: НЧ „Люлински изгрев”, с. Голямо Бучино
Традиционно в хорските схващания Перник се свързва с представата за прашен миньорски град. Но славата му на един от най-индустриалните центрове на България все по-категорично се засенчва от превръщането му в една от най-големите фестивални столици в Европа.
Защото тук се провежда най-авторитетната у нас изява на традиционни народни игри и обичаи с маски – международният фестивал на маскарадните игри „Сурва“. Неговото поредно ХХІІ-ро издание вече е в историята, след като събра в първите дни на февруари 84 сурвакарски групи от 13 български области и още 256 участници от други 10 държави – Сърбия, Словения, Македония, Черна гора, Испания, Палестина, Аруба, Индонезия, Гърция и Албания.
Но зад фестивалната шумотевица и режисираното шоу в автентичния си вид „Сурва“ може да бъде видяна всяка година в нощта на 13 срещу 14 януари, когато населените места в региона променят напълно облика си и пренасят своите жители и гости в една мистична и вълшебна атмосфера.
В тази януарска нощ всяко пернишко селце се озарява от светлината на високо издигащия се сурвакарски огън, а площадът му се изпълва с хора, тръпнещи в очакване да видят преобразените сурвакари, по-известни в Пернишко като „кукери”. Със страшните си маски, подновени или изработени през изминалата година, и с шумните тежки хлопатари (наричани тук хлопавци) и чанове те прогонват надалеч злите сили и духове и приканват здравето, добротата и мира да заемат тяхното място.
На 14 януари всяка къща очаква своите добри гости сурвакари, които трябва да посетят всяко домакинство в селото. Посрещнати от стопанина на дома, те влизат в двора и започват дружно да подскачат в определен синхрон, издавайки силни звуци с огромните медни чанове, окачени на кръста на звънчарите. Когато приключат с прогонването на злото, сурвакарите получават в знак на признателност и уважение от домакините винце, ракия и някоя и друга паричка – алкохола, за да се сгряват в суровия януарски ден, а парите, за да си купят още материали за своите костюми, с които на следващата година да бъдат още по-страшни.
Това обаче е само загрявката за всяка сурвакарска група. Защото същинската емоция и мигът, който всеки сурвакар чака, идват в последната събота и неделя на януари, когато общинският и същевременно областен център Перник ликува, преобразявайки се в пъстър
фестивален град. Този път на централния му площад „Кракра“ може да се видят не само сурвакари от околията, но от цяла България и от различни части на света.
Подготовката за празника в Пернишко тече целогодишно. Всяко село в региона има своя сурвакарска група, в чийто състав влизат различни персонажи: звънчари, цигани, байрактар, войвода, мечкар с мечка – не истинска, разбира се, а човек облечен като мечка. Многобройна е и групата на сватбарите – булка и младоженец, свекър и свекърва, поп и музиканти...
Неизменна част от програмата на сурвакарите е изпълнението на обичая сватба или сурвакарска сватба. Във всеки посетен дом попът венчава младата двойка, като я затрупва с благословии за здраве, любов, разбирателство и пълна къща с деца и по този начин всъщност отправя пожеланията си към стопанина и неговото семейство. Войводата, наричан доскоро бюлюкбашия, е човекът, който ръководи групата. Неговата роля се свежда до това да организира всички сурвакари и да дава тон на звънчарите, за да могат те да синхронизират движенията и звуковете на чановете си. От своя страна звънчарите, както подсказва името им, носят различни размери звънци, тежащи десетки килограми, като наред с тях върху главите им са нахлузени огромните маскарадни ликове, които не отстъпват по тежест на хлопките.
Всеки един от сурвакарите в групата влага много усилия, любов, въображение, средства и време в подготовката за празника и изготвянето или поправянето на маските и костюмите си. Характерни за пернишката околия са кукерските одежди, изготвени от зашити едни за други разноцветни парчета плат или от кожи.
Страшни и респектиращи, ликовете са неизменен атрибут от облеклото на кукера. Тяхната изработка е далеч по-трудоемка, разнообразна в материалите и неангажираща във формите.
Единственото изискване към тях е да бъдат толкова страшни, че всички лошотии да се уплашат и да избягат надалеч. За целта сурвакарите изработват маските си така, че те да придобият вида на чудати, мистериозни и страховити същества. Изисква се огромно майсторство и богато въображение за изработката на атрактивни ликове с различни „способности” – например устата да се отваря, зъбите да могат да тракат и други подобни. Разновидни са и материалите, от които се правят маските на сурвакарите. Използват се пера от различни видове птици, кожи, платове, пуканки, рога, вълна, прежда, дърво и пр.
В последните няколко години е прието участие в сурвакарските групи да взимат и жени, докато преди женското участие било напълно немислимо. В пернишкото село Дивотино обаче тази нова тенденция все още се отрича напълно и тамошните кукери са категорични, че в групата им няма да бъде включена нито една жена, независимо в кой да е персонаж. Изключено е участието на представителки от нежния пол и в обичая „Сватба” – в него всичките роли задължително са играни от мъже, включително и тази на булката.
България е страна, в която хората, въпреки трудностите и несгодите, полагат усилия за опазването на традиционните обичаи и нрави и се стремят да предават от поколение на поколение културните ценности на народа ни, надживели до днес вековете. Тази година от пернишката общинска администрация внесоха кандидатурата си фестивалът „Сурва” да бъде признат от комисията на ЮНЕСКО и вписан в регистъра на нематериалните ценности на света.
Перник е съхранил езическия обичай на маската със своя фестивал на маскарадните игри „Сурва” до ден днешен. Едноименният фестивал се организира от общината вече близо 50 години – от 1966 г., и се провежда на всеки 2 години, като през 2009 г. е обявен за ежегоден и е включен в националния културен календар. От 1985 г. добива статут на международен.
В „Сурва” участие вземат около 6000 души, с тенденция тази цифра да нараства с всяко следващо негово издание. Хора от различни възрастови групи, етноси, религии и пол се събират тук под едно общо име – сурвакари. Каузата им е да прогонят лошото – не само от домовете, но и от душата човешка.
Освен да изпъди злото, фестивалът има за цел да представи различни други обреди и обичаи, като „Граовска трапеза” например, която показва на публиката различни видове ястия от прочутата Граовска област.
Все повече и по-примамливи стават наградите, с които се отличават най-атрактивните групи и маски, представени на пернишка територия от цяла България.
Дадена е възможност за гласуване на публиката, която може да подкрепи групата от своя роден край или просто да гласува за най-страшната за нея маска чрез есемес, като наградата за събралия най-много гласове е калкулираната сума, събрана от вота. С призове от фестивала си тръгват и най-старателните сурвакари и дори цели групи, като най-голямата награда е „Златната маска”, която е заветната цел на всички участници в „Сурва”.
