Къде се среща това заболяване и може ли да се лекува с лечебни растения?
Радослава Миркова,
Ботевград
Синята пъпка или антраксът е широко разпространено заболяване, наричано още сибирска язва, въглен или злокачествен оток. То е тежко инфекциозно заболяване, което протича с обща интоксикация и разнообразни клинични прояви.
Основен източник и резервоар на инфекцията са животните. Среща се най-често в умерените селскостопански райони. Областите с най-висок риск от заразяване се намират в Южна и Централна Америка, Южна и Източна Европа, Африка, Азия, Карибския басейн и Близкия изток. В Европа съществуват три зони на разпространение на антракса - северна, централна и южна.
В южната зона заболеваемостта е най-висока, докато в Северна Европа е с най-ниска плътност и се проявява рядко. Всяка година в света 7800 - 9000 души се оказват поразени от болестта. Тя се проявява с хеморагично-некротични кожни лезии, предимно по ръцете.
Причина за появата на синята пъпка може да бъде антраксният бацил, който се намира във вълната на заразените овце и по кожата на много животни. Конете, овцете, кучетата и пр. страдат често от тази болест. Заразяването става при дране на вече болни животни или при обработка или употреба на месо от тях. Стършелът също може да пренесе заболяването.
Признаците се проявяват само 2-3 дни след заразата, като на мястото на проникването (най-често кожата) се образува малка пъпка, която после става на мехурче. То се пуква и се образува тъмночервена трапчинка, покрита с кафеникава кора.
Краищата на раната се подуват и по тях се появяват малки мехурчета, напълнени с жълтеникава или червеникава течност. Наоколо кожата отича и добива синкав цвят. Тази язвичка не боли, но болният има тръпки по тялото, главоболие, липса на апетит. Задух, треска, достигаща понякога до 41 градуса температура, болки в ставите, повръщане, болезнени отоци на жлезите около мястото – това са крайно неприятни симптоми.
Болестта трае 4 до 9 дни и поразява както кожата, така и вътрешните органи, особено стомаха, червата и белите дробове. Протичането зависи от тежестта на заболяването.
В миналото, когато липсваше лечебен серум, народната медицина препоръчваше изгаряне на синята пришка. Това се прави с нагорещено до побеляване желязо (например голям гвоздей), докато се усети болка.
След това мястото се налага с прясна несолена извара, завита в марля, или пък с компреси, натопени в студена вода. Те се сменят на всеки 10-15 мин.
Освен тези процедури се препоръчва и парна баня на краката, а след препотяването се прави коремен компрес, натопен в хладка вода, който се държи 2-3 часа. Компресите се редуват до подобрението.
Ако след изгарянето на раната е започнала инфекция, на всеки 2 часа на засегнатата част се правят горещи бани с чай от лайка и слез по равни части (40-45 градуса) за около 30 мин. После следват и коремни компреси, натопени в същата отвара.
Пие се и горещ липов чай и чай от слез, подсладен с мед и подкиселен с 10-15 капки лимон. Приемат се по 4-5 чаши на ден.
Наложителен е и хранителен режим - ядат се леки храни, млечно-растителни и плодови. Забранява се консумацията на люто, солено, кисело, както и спиртните напитки.
Мария Димова от Ботевград разказва, че когато била едва на 12 години, се разболяла от синя пъпка. Появила се под дясната й челюст и нараствала бързо. Не можела да се храни, да говори, да се движи. Прекарала на легло цели 2 месеца и всички лекари й казвали, че това е нелечимо и няма надежда за нея.
Майка й плачела постоянно, дори и по улиците. Една полусляпа възрастна жена я съжалила и я разпитала. Като разбрала какъв е проблемът, я посъветвала да направи на детето компрес с червени домати.
Дала й два домата, които вързали на болното място и след 3 денонощия болките й утихнали. Като махнали превръзката, видели, че на нея е останало жило. Мария сега е на 75 години, жива и здрава е.
Прилагането на рецептите не изключва
консултация с медицински специалисти
