Конят е бил свещено животно за прабългарите, а за кучето се е смятало, че е слуга на Бога и гони дявола
28 Февруари 2013, Четвъртък
С тях са били свързани множество обредни практики и митична символика
Продължение от миналия брой
Животните, които имали най-голямо значение в помъника на българина, били на особена почит.
Воловете например били наричали „ангели” – на тях път не се пресича, става им се на крака. Дори вълк не ги напада, когато са впрегнати.
В народните представи кучето пък е слуга на Бога. Смята се, че е създадено да гони дявола. Легендите разказват, че то е ухапало Лукавия за крака и той окуцял. Кучета, родени в събота („съботници”), са недосегаеми за зли сили и пазят дома при епидемия, особено при чума.
Конят е свещено животно за прабългарите. Тяхното знаме е било конска опашка. В мирно време е било забранено той да се язди. Във фолклора той нежно е наричан „конче звездочело”, „коня-вихрогоня”, „кобилки лекогривки”. Дори и чумата не е посягала на човек, който е качен на кон. От него са бягали змейове и самодиви. Вярва се, че да се сънува кон е добро предзнаменование.
Котката обаче е смятана за зло и отмъстително животно. Приема се, че вампирите се явяват в образа именно на котка. Срещата с черна писана е лоша поличба, а нейната поява в сънища се тълкува като знак за болест.
Старите притчи разказват, че когато умирал стопанинът на къщата, кучето плачело за него, докато котката се радвала. Така се обяснява пословичната вражда между двете животни.
Мишката се възприема за „нечисто” животно, което е във връзка с отвъдния свят. В мишки се превръщат вампирите, демоните и вещиците. Ако мишка пресече пътя на човек, това предвещава нещастие.
Вълкът също се възприема като нечиста сила. От друга страна се смята, че той е най-големият враг на вампирите. Често във фолклора е изобразяван куц и еднокрак. Ако сънуваш вълк, това се тълкува като предстоящо зло. Вълча козина, зъби или кости се използват при направата на амулети. При уплах пък се яде сърце от вълк.
В българските народни вярвания заекът се смята за демонично животно — върху гърба му язди дяволът. Ако заек пресече пътя на човек, то той трябва да се върне обратно или, ако работата му е неотложна, трябва да удари коляното си с бял камък и тогава да продължи, защото иначе го чакат беди. Хванатият див заек се хвърля вързан в тръни, за да се набоде дяволът и да умре. На бременна жена не се разрешава да яде заешко месо, за да не се роди детето й̀ с т. нар. заешка уста. Народните вярвания за животните избледняват и отпадат от митичния светоглед на българина още в края на ХІХ в., но обредните практики, свързани с тях, се запазват до много по-късно – чак до средата на ХХ век.
Каква е тази глупост, че кон не се яздел в мирно време??? пълен абсурд!
или че котката е зло животно - тогава защо е имало обичай да се пуска котка в празна къща на младоженци? може би просто щото е символ на сексуалността, която християнството е подтискало и оттам някакво псевдохристиянско суеверие. сйъщо така има поверие, че ноктите на котката могат да порежат дори безплътните духове, и се вярва че тя ги лови когато влязат в къщата - така може да са обеснявали игрите на котката с някоя невидима за човека паяжинка или семенце, но кой знае, кой знае...
