Лесно сменящите се настроения на старицата предопределят разнообразието от мартенски обреди и обичаи
Март е месецът на пролетното пробуждане на растенията и животните, затова и цялата българска мартенска обредност е подчинена на тази идея. В народните представи той се свързва с плодоносните качества и сили на женската природа и се смята за единствения „женски“ месец от календара. Това е времето на Баба Марта.
Тя пък е известна с непостоянния си нрав. Старицата е ту сърдита и навъсена, ту ведра и усмихната. Настроението й оказва силно въздействие върху времето. Стара легенда разказва, че в първите дни на март една жена извела козите на паша в планината. Тя се надявала, че Баба Марта ще се смили и ще даде слънчево време, но своенравната бабка се разсърдила, пуснала студените ветрове и замразила козарката и стадото й в планината.
Други предания обясняват мартенските студове с факта, че старицата се разсърдила на Голям и Малък Сечко за това, че й изпили виното от бъчвите. Но като се замислила, че са й родни братя, тя се усмихнала и времето се затоплило.
Пъстрата палитра от поверия и представи, свързани с лесно сменящите се настроения на старицата, предопределя разнообразието от мартенски обреди и обичаи. На първи март рано сутринта всяка домакиня измита къщата и двора, след което мята червен мъжки пояс или червена престилка на плета или на някое плодно дръвче, за да посрещне Баба Марта „на чисто и с червено”. Така тя ще бъде засмяна и добра. През целия ден старите жени не излизат от къщите си и не ходят по улиците, за да не ги види Марта, която не обича себеподобните (т. е. бабичките). Навън излизат само момите и младите невести, „че Баба Марта на тях се радва”.
На първи март за здраве се връзват бели и червени усукани конци, наречени мартеници, бойници, марта, мартичка, гадалушка, кичилка. Те намират своето място на дясната ръка на децата, на дясната плитка на момата, на рогчетата на агънцата и на младите фиданки. В Родопите мартениците са разноцветни – със син, розов или зелен конец.
Навсякъде култовите украшения се носят до първата поява на щъркелите и лястовиците. Тогава мартениците се скриват под камък или в мравуняк, поставят се в полога на домашните птици или се връзват на цъфнало плодно дърво. Когато се сложат под камък, на другия ден децата отиват да видят какво ще намерят под него. Ако открият мравки, вярва се, че през годината ще се плодят агънца, ако има червей или бръмбар – ще се раждат повече телета и кончета.
Връзването на мартеница се смята за уникално българска традиция, въпреки че в леко променен вид обичаят присъства в Румъния и Молдова, където мартеницата се нарича мърцишор и се носи само от жени.
Първи март като начало на пролетта се свързва и с някои магически предсказания. Особено магическо въздействие се отдава на първата „мартена месечина” (първото мартенско пълнолуние). Тогава момите за женене се залавят на хоро, за да се омъжат през същата година. Почитат се още „мартенските съботи”, през които жените не работят, за да се предпазят от градушка и гръм. При първото пълнолуние маговете поставят яйце под мишниците си или в пазвата. То трябва да е с два жълтъка. На Велики четвъртък от него те изплюват пиле с две глави, наричано „мамник” или „мамяк”, което примамва житото и млякото от чуждите ниви и крави.
Традицията забранява в деня на Баба Марта – първи март, да се слага черно котле на огнището, за да не „хванат главня” и да не почернеят посевите. В някои части на страната се изпълнява детския обичай „Пиленца” или „Лястовички”. Предварително момченцата си правят специални играчки от леска. Около пръчицата, в горния край на която е издялано малко птиченце, се усуква въженце. При дърпане на въженцето птичето се завърта. С тази играчка децата обикалят къщите и благославят стопаните като им пожелават здраве, дълголетие и изобилна реколта.
