Да сме здрави, да сме весели, да сме щастливи, да сме българи
Автор: Веселина Николова
Закичването с бели и червени амулети за здраве в първия ден на март е един от най-древните и обичани празници на Балканския полуостров. Свързан с пробуждането на природата и възприеман като предвестник на пролетта, този ритуал се изпълнява не само в България, но и в Румъния и Молдова, където на нашенската мартеница й викат мърцишор.
Двуцветните култови накити си разменят и българите в Западните покрайнини. Подобен обичай се среща и в Албания, Република Македония и Северна Гърция.
В миналото обичаят се е свързвал с вярата в едно неопределено зло в природата, което се събуждало през пролетта. Хората го наричали „лошотия“. Злото обаче имало непоносимост към червения цвят, затова на 1 март старите българи простирали пред домовете си червени престилки, пояси, прежди, черги.
И тъй като злото заплашвало най-вече малките деца, както и новородените домашни животни – агнета, ярета, телета и кончета, на този ден на ръцете на децата и на опашките на животните най-възрастната жена в семейството връзвала червен конец. Етнографските изследвания също сочат, че първите мартеници, предназначени за окичване на хората и на добитъка, са били изработвани само от червен конец и са играели ролята на амулети.
По-късно към червената нишка започва да се усуква и бяла. Символиката на тези два цвята е двуяка: от една страна бялата вълна предвещава дълъг живот, а червената – здраве и сила. От друга страна червеният цвят се свързва с мъжкото начало, а белият – с женското.
И до днес мартеницата е символ на здраве. Носи се до първата поява на щъркели или до астрономическата Първа пролет, след което, според едно от поверията, се скрива под камък, а на следващия ден се гадае за здравето по това, каква животинка се е настанила при нея. Затова мартеницата е известна и с името „гадалушка“.
Ако след месец пък под същия този камък има мравки, то това е знак, че годината ще е плодородна и удачна.
Друг обичай е мартениците да се закичат на дърво. Понякога украшението се пуска в най-близката река „че на човек да му върви, както тече реката“. Традицията гласи още, че щастие и късмет носи онази мартеница, която ти е подарена. Затова всички раздават от красивите украшения на роднини и приятели.
Интересно е, че в Шоплука и Мелнишко вместо бял конец се вплита син (против уроки), а в Родопите се слагат още няколко цвята. Не е известно от кога точно датира обичаят усуканите конци да се завързват и около ръката.
В началото на Второто българско царство по времето на великия български цар Калоян (1197-1207) направата на мартениците е доста сложен ритуал. През годините, за голямо наше съжаление, голяма част от неговата същност се е загубила.
Днес най-разпространените червено-бели фигурки са известни като Пижо и Пенда. През далечния XIII в. двете човечетата да се наричали Марта и Марто. Мартеницата пък се е казвала „матренечка“ или „мартенеца“.
Преплитали са ги само жени, а всеки пети сплитък и всеки възел по тях е бил наричан за нещо – за здраве, берекет и т. н. Правили са се гривни за ръцете на децата, жените и мъжете, в които са усуквали четири цвята или са ги промушвали през изрязана кора от бреза.
Тези от бреза са били предназначени за нежния пол заради поверието, съществуващо по времето на цар Калоян, че жената, която я носи, няма да страда от задух или ако е по-млада булка, с лекота ще зачене.
Освен това тя ще бъде кипра, стройна и нежна като стъблото и листата на брезата. По това време хората са кичели и дверите на къщите си. По традиция в нощта на 1 март селянките от царските села закичвали крепостните порти на Царевец и Трапезица със стотици мартеници. По времето на цар Калоян двуцветните амулетчета са се носели от 1 март до 31 март, след което задължително са били хвърляни в река.
Днес също има хора, които залагат на традиционното и естественото при направата на пролетния символ. Такива са членовете на създадената преди 3 години работилница за вълна „Златното руно“. „Изкупуваме вълната от местните овчари в Странджа и я багрим с природни материали – използваме корени, стъбла и листа на различни растения. Червения цвят на мартениците го получаваме от корени на брош. Белият цвят е естествен. Перем вълната собственоръчно, чепкат я шест баби и след това ние я дарачим на място. Повечето от мартеничките са направени с игла. Техниката се казва сух филц, а връвчиците им са предени на ръка, което е много трудоемко начинание“, разказва Донка Костадинова, член на работилницата.
И добавя: „Ние сме се учили от специалисти, ходили сме и на курсове, а и старите баби от селото ни учат на каквото знаят, все пак те от край време се занимават с това“.
Оказва се, че в близкото минало мартениците са били предимно плетени цветчета, сега вече, чрез плъстене на вълната и новаторски техники, се получават и доста нови форми.
Всъщност на съвременния пазар видът на мартениците е силно изменен. Макар и доста от иновативните идеи да са нелогични и дори кичозни, то други са изключително сполучливи и оригинални.
Предлагаме ви няколко съвета, за да спретнете неповторими аксесоари за вашето дете и за дома ви – традиционни и не чак толкова...
Започваме с нещо не толкова обичайно, но пък оригинално, особено за подарък на малко дете – превърнете заедно писалката му в мартенски аксесоар (сн. 1).
Използвайте най-обикновен химикал, които има пластинка за закачане. Ще са ви необходими и два не много дебели отрязъка от бяла и червена прежда. Завържете ги на възел в единия край, но оставете достатъчно, за да може след това да нанижете там мъниста. Започнете да навивате единия цвят прежда върху химикала и другия цвят, който придържате с ръка (сн. 2).
Когато искате да смените цвета, издърпвате долния (този, с който не сте навивали досега), прекарвате го пред горния и започвате с него да навивате. Конецът, с който преди това сте навивали, отново поставяте плътно до химикалката и върху него се навива новия цвят.
Все пак каква Баба Марта ще посрещаме, ако не измайсторим поне един комплект от традиционните за 1 март Пижо и Пенда (сн. 3).
Ето една оригинална идея за това. Ще ви трябват само бяла и червена прежда, ножици и правоъгълно картонче с размери 5 на 9 см. Отрежете около 30 см бял и червен конец и ги завържете в единия им край на възел. Усучете ги и навийте червена прежда за Пенда около картончето. Усуканите, червен и бял конец пъхнете най– отдолу. След това завържете намотаната връв.
С червена прежда завържете в горната част на елемента, за да оформите глава, завържете и смесете краищата му с другите конци. Разделете долната част на Пенда на 2 равни части и между тях сложете навита на ръка малко червена прежда без да режете краищата.
Вземете дълъг бял конец и го увийте 2 пъти в кръста, а после и по диагонал през торса й. След всеки диагонал правете по едно завъртане около кръста, а за да изпъкнат самите диагонали, е най-добре да се направят по 2 пъти.
