Първо променяме себе си, „системата“ сама ще ни последва
Автор: Стефан Солаков
Премиерът Борисов си тръгна от властта, защото знаеше, че си отива. Знаеше, че народният гняв ще го помете окончателно от политическата сцена и се опита да запази шансовете на ГЕРБ за следващите избори. Не го е грижа толкова за партията, колкото за собствената му кариера. Затова и министрите научиха заедно с нас за „хитрия“ ход на своя предводител.
Номерата на подалия оставка министър-председател продължават. След като нахока президента Плевнелиев като непослушен ученик и почти му нареди да си признае, че е най-високопоставеният олигофрен в държавата, Борисов отново се сети, че любовта на народа може да се върне и като милосърдие и се оттегли на лечение в Правителствената болница.
Групата на подкрепящите го клакьори също не спи – навсякъде из медиите се леят тонове сълзи за неочаквано напусналия Бащица, оказал се щедър финансов спонсор на внушителна шайка блюдолизци от всички етажи на обществения живот.
След края на политическия фарс, изтормозил българския народ повече от три години, сега логичният въпрос е: Накъде след шумния провал на поредните мошеници във властта? Защото бурните протести из цяла България изискват бързи отговори.
В противен случай държавата може да се срути като картонена кула от натиска на улицата. Изтънелите финанси, оставени от смешника Дянков, може да се стопят за дни, ако политическата криза продължава да мачка доверието на българските и чуждестранни предприемачи.
Капиталът е птица страхлива и бързо отлита, когато усети студения дъх на обществената нестабилност.
И тъй като сме избрали – волю или неволю – именно капиталистическия път на развитие, призивите за пролетарска революция, които се носят от колоните на протестиращите граждани, би трябвало да стреснат тъй наречения управляващ елит, който в продължение на 23 години ни загроби в най-ужасяващото тресавище на пещерния колониализъм.
Сега, когато се настоява за смяна на „системата“, нека си зададем въпроса: Коя е всъщност тази система? Това митично чудовище, което е виновно за пълната деградация на политическите партии, за пладнешките грабежи на управлявалите ни екипи, за смачканото самочувствие на интелигенцията или за ужасяващата мизерия на милиони българи?
Всеки от нас може да сложи в този кюп каквото си поиска, но дали това са истинските причини за пълния провал на социално-политическия модел, който бе експериментиран в нашата уж демократична балканска държавица?
Когато ние от телевизия СКАТ и вестник „Десант“ предупреждавахме през последните години, че ни управляват арогантни крадци, някой се опитваше да ни представи за врагове на ощастливената от ГЕРБ България. Когато изобличавахме бетонирането на плажовете и изсичането на горските масиви, други решаваха, че това са поредните лъжи на една злонамерена опозиция.
И когато накрая предвидихме, че нещата отиват към разпадане на държавата, дори не остана време за реакция – къщичката от карти, издигната от манипулатора Борисов, се срути толкова бързо, че дори и ние, неговите постоянни критици, бяхме учудени и доста стреснати от внезапното срутване на политическия Франкенщайн, стоящ в основата на така наречената „система“ у нас.
И не тя – измислената система – е виновна за гибелта на националните мечти за европейско благоденствие, а пълната безотговорност на голяма част от нашето общество, позволила на банда престъпници да се разпореждат безнаказано със съдбите на милиони наши съграждани.
И днес, когато улиците реват за „смяна на системата“, нека припомним, че най-верният път за този акт са изборите. Промяната става с активно гласуване, което да отреже крадливите ръце, бръкнали дълбоко в нашите джобове. Всичко друго е опасна химера, която може да ни поведе по неведомите пътища на „народовластието“.
Нека не забравяме, че чудовището Борисов изпълзя в политическото пространство, облечен в скромното костюмче на „човек от народа“ и после яхна властта пак от тази платформа: „Вие сте прости и аз съм прост – за това се разбираме“.
Избраха ГЕРБ, защото са партия на „обикновените хора“, а не на очилатите многознайковци, професори, интелектуалци и осталная сволоч. На власт дойдоха ония „от разклона“, симпатягите народняци, харесани лично от Буда и неговото простолюдно обкръжение.
Видя се докъде я докарахме, а от улицата искат още повече народна власт. А къде ще ни отведе една подобна идея? Сега е времето на разумната власт, а преди да се стигне до нея – и на разумния път за овладяване на народните вълнения и за връщане на страната в нормалното състояние на една членка на Европейския съюз.
Само нови лица в политиката, и то на хора, доказали през годините своята стабилност и чувство за национална отговорност, могат да поведат своя народ към реалния изход от критичната ситуация.
И пак се връщам на най-вярното решение – нека гневът от улицата се излее в избирателните урни и завинаги да измете мутрите на престъпния преход. Нека не се лутаме повече в лабиринта на изчанчените идеи за генерална смяна на системата.
Важно е да сменим собствения си манталитет и да се обединим под знамето на националния идеал – България над всичко! Над дребните политически страсти и над личните интереси.
Тогава не само ще оцелеем, но и ще тръгнем уверено напред. И така – първо променяме себе си, а „системата“ ще ни последва натам, накъдето я поведат истинските родолюбци на нашето Отечество.
