На 80 години съм. Последните ми изследвания карат лекарите да се съмняват, че имам диабет. Разкажете повече за това заболяване.
Тодор Нейчев, Бургас
Диабетът е обменно заболяване, характеризиращо се с повишено ниво на кръвната захар (хипергликемия), в резултат на нарушено отделяне на регулиращия кръвнозахарното ниво хормон, наречен инсулин, нарушено инсулиново действие или и на двете причини. Хроничната хипергликемия при захарния диабет (ЗД) се съпровожда с увреждане на различни органи – бъбреци, очи, нервна система, сърце и кръвоносни съдове.
Захарният диабет тип 1 се дължи на увреждане на клетките, секретиращи инсулина в задстомашната жлеза (бета клетки). Тази форма включва и случаите, дължащи се на автоимунни процеси. Захарният диабет тип 2 се дължи на устойчивост (резистентност) спрямо ефекта на инсулина и на инсулинов дефицит.
Други специфични типове диабет са някои наследствени форми на диабет; диабет, следствие друго основно заболяване или във връзка с приемане на лекарства. Гестационният захарен диабет е състояние на нарушен глюкозен толеранс, който се изявява по време на бременност.
Захарният диабет тип 1 е характерен за детската и младата възраст. Основни негови прояви са увеличено количество урина, жажда, намаление на теглото при повишен апетит, отпадналост до адинамия. Захарният диабет тип 2 обикновено се открива случайно, защото не протича така изявено като тип 1. Проявява се с различни инфекции, кожни промени, сърбежи, при част от болните е налице високо кръвно налягане, гръдна жаба и други. Впоследствие се появяват силната жажда и повишеното количество урина.
Гликираният хемоглобин, който отразява нивото на кръвната захар от предходните 2-4 месеца, трябва да се изследва всеки 3-4 месеца при диабетици на инсулиново лечение и поне един път на 6 месеца при диетолечение или при приемане на лекарства през устата.
При болните с диабет тип 1 успехът на лечението зависи от съгласуването на инсулиновата доза, приема на храна и физическата активност. Процесът се ръководи изключително от лекар – ендокринолог.
При този от тип 2 се прилага т. нар. стъпаловиден подод при лечението. Първа стъпка: без лекарства, но с промяна в стила на живот (диета, физическа активност, спиране на тютюнопушенето), самостоятелно определяне нивото на кръвната захар чрез апаратчета за домашна употреба. При непостигане на оптимален гликемичен контрол след 2-4 месеца се преминава към втората стъпка: монотерапия (лечение с едно лекарство), като при възрастни болни се започва с ниска доза. При бъбречна и чернодробна недостатъчност препаратите от т. нар. група на бигванидините (метформин) са противопоказани!
При неуспех в рамките на 2-4 месеца се преминава към третата стъпка: комбинирано лечение с лекарства от различни класове, но приемани през устата! И отново, ако не се постигне успех, се преминава към четвъртата стъпка: вечерна доза инсулин със средна продължителност на действие с или без прием на лекарства през устата.
Лечението, режимът и качеството на живот на диабетика трябва да бъдат изключително под контрола на лекари-ендокринолози. Не бива да се рискува и да се има доверие на препоръките на разни търговци на здраве, които напоследък, за жалост, без да имат елементарни медицински познания, пълнят вестниците с невероятни нелепости.
Диетолечение
Това е крайъгълният камък в грижите за диабетика. За болните от захарен диабет тип 2 диетата цели нормализиране нивото на кръвната захар и мастите, както и намаляване на телесното тегло. При диабет тип 1 усилията са насочват към добра координация между приема на храна (особено въглехидратите) и приема на инсулин. Повишената физическа активност подобрява инсулиновата чувствителност, понижава кръвното налягане и подобрява мастния профил при всички диабетици.
При диабет тип 2 тя води до подобрение на гликемичния контрол и до намалена нужда от медикаменти. При тип 1 леката до умерена физическа активност понижава нивото на кръвната захар и може да доведе до епизоди на хипогликемия (драстично спадане на кръвната захар). При повишена физическа активност трябва да се поддържа хигиена на стъпалото и недопускане на травми.
Захарен диабет при стари хора (над 70 г.). Става дума за тип 2. Тъй като бъбречният праг за глюкоза се увеличава с напредване на възрастта, при старите хора не се наблюдават класическите симптоми, докато кръвната захар не се повиши значително. Оплакванията са нехарактерни – отпадналост (адинамия), депресия. Не са необходими строги ограничения в диетата. Допуска се умерена физическа активност.
Захарен диабет и бременност. Заболяването е свързано с повишен риск от спонтанни аборти, АГ заболеваемост и дори смърт. Диабетните усложнения в бъбреците и ретината протичат по-тежко при бременни диабетички. Всички жени с диабет трябва да се консултират със специалист – ендокринолог при планиране на бъдеща бременност. По време на бременността трябва да се поддържа идеално ниво на кръвната захар без епизоди на хипогликемия. Единственото медикаментозно средство е инсулинът! Трябва да се поддържа нормално телесно тегло, но да се избягват редуциращите диети.
Гестационният диабет е нарушение на глюкозния толеранс, установено за първи път по време на бременност. Жените с гестационен диабет трябва редовно да бъдат консултирани от специалист по диетично хранене и да осъществяват чест контрол на кръвната захар на гладно и след нахранване. След раждане жените трябва да постигнат теглото си отпреди бременността с цел намаляване риска от последващ диабет.
Хипогликемия
Основните признаци на хипогликемия са: изпотяване; силен глад.; силна раздразнителност (нервност); обща слабост, разтреперване; сърцебиене; световъртеж и обърканост; замъглено зрение и прималяване под „лъжичката“.
В случай на хипогликемия трябва незабавно да се приеме 15 грама захар (3-4 бучки или една супена лъжица или три пакетчета по 5 грама захар). При липса на захар – 3-4 захарни бонбона (но не шоколадови) или напитка, съдържаща захар, например кока-кола. Ако 15 минути след това признаците на хипогликемия не са изчезнали, приемете още 15 грама захар или бонбони. При евентуална загуба на съзнание спешно трябва да се търси лекарска помощ. По принцип диабетикът винаги трябва да носи захар със себе си и да не пропуска или закъснява с основното хранене или закуска. При по-висока физическа активност следва да се приемат допълнително количество въглехидрати: бисквити, сандвич.
Хипергликемия
Признаците за нея са: силна жажда; често уриниране; суха и сърбяща кожа; постоянен глад; замъглено зрение и сънливост
При състояние на хипергликемия болният трябва да си остане в къщи и да не спира инсулина. Ако има възможност трябва да контролира кръвната си захар на всеки 3 часа. Нужно е незабавно да се обади на лекуващия си лекар или това да сторят негови близки или колеги. Той не бива да намалява храненето си и следва да приема препоръчаното му дневно количество възглехидрати, може и под формата на подсладени течности. В течение на 24 часа трябва да изпие поне 2-3 литра неподсладени течности – зеленчуков бульон например.
Примерно дневно меню при диабет
Закуска:
Каша от елда (40 грама семена и 10 грама масло)
Месен или рибен пастет (месо 60 г, масло 5 г)
Чай с мляко (млякото – 50 мл)
Втора закуска:
Чаша айрян
Обяд:
Зеленчукова супа;
Варено месо – 100 г, с варени картофи – 150 г и масло – 5 г,
Една ябълка – 200 г.
Следобедна закуска:
Сок от моркови
Вечеря:
Кюфтета, пълнени с моркови и извара.
Преди лягане:
Чаша айрян.
Дневна дажба хляб: 250 г – ръжен.
