Веселбите и игрите са разрешени до Сирни заговезни, но вече не се яде блажно
На 9 март православната църква почита паметта на светите четиридесет мъченици, в които са канонизирани 40 войника от арменския полк в град Севастия, загинали след жестоки мъчения в името на своята вяра. Празникът е известен още с името „Младенци” или „Свети Четиресе”. Народът го смята като начало на същинската пролет.
Обредните действия, които се изпълняват на този ден, са свързани именно с числото 40. На трапезата се слагат 40 червени чушки, пълнени с боб, 40 сарми с ориз, наливат се 40 чашки с вино и толкова с ракия. Когато семейството седне на масата, всеки изяжда 40 залъка и изпива 40 глътки вода. Вярва се, че ако човек посади на този ден 40 сурови клонки от плодно дръвче, те непременно ще се хванат и ще започнат да раждат. В някои села младежи и жени излизат рано сутринта и берат преди слънце кукуряк, който тогава е много лековит.
Народно поверие гласи, че на този ден идват щъркелите. Самите птици са много почитани от българите. Къща или двор, където гнезди семейство щъркели, се смята, че е предпазен от магии.
На Младенци се изпълняват редица обреди и ритуали, предимно от деца. В обредните песни се отправят различни молби към щъркелите. Вярва се, че тези деца като пораснат няма да ги сполетяват болести, свързани с кръста. Според традицията малчуганите трябва да се отъркалят в тревата преди изгрев, за да са здрави.
С деня на св. 40 мъченици е свързано и народното поверие, че слънцето се обръща към лятото и времето се затопля. Тогава изпълзяват всички буболечки, а змиите и гущерите излизат от дупките си. Особено място сред обичаите заема тяхното обредно гонене. Предпазващо значение имат паленето на огън, прескачането му, удрянето по железни предмети и наричането: „Бягайте зъми и гущери на 40 разкрача”. Вярва се, че по време на празника не трябва да се провлича конец, за да не се въдят дълги змии. Избягва се изобщо споменаването на влечугите. Който убие змия, трябва да постави главата й в босилек, за да стане лековит.
Имен ден празнуват Младен, Младена, Младенка, Гордан, Горян, Горянка.
Според каноните на Българската православна църква периодът на Великденския пост – „Великите пости”, „Пустовете” или „Великите заговелки”, продължава седем седмици. Неделята (осем седмици преди Великден) се нарича „Месопустна неделя”, „Месни заговезни”, „Месна заговезна”, „Месни заговелки”, „Месно заговезно”, „Месно запущоване”, „Малки заговезни”, „Месници”, „Кокошкини пустове”. Това е последният ден, в който се яде месо.
Празникът е с плаваща дата – тази година се отбелязва на 10 март. Денят винаги съвпада с неделята и е първото празненство, свързано с настъпващата пролет.
По традиция малко преди вечеря на Месни заговезни младите отиват на гости на кръстника, родителите на булката или по-близки роднини. Носят им дарове – кокошка, обреден хляб и вино.
На масата се събира цялото семейство и заговява за последно с богата месна трапеза – варена кокошка, свинско с кисело зеле, свинско с булгур или нахут, сарми с месо, баница с животинска мазнина (мас или краве масло), баница с месо. През цялата седмица до Сирни заговезни се устройват веселби и игри, защото след това те са строго забранени. В храмовете се четат откъси от Светото писание, в които се говори за Страшния съд. По този начин църквата припомня за последиците от греха и призовава всички към добродетелност.
Съботата преди Месни заговезни е „Голяма задушница” или „Големи задуши”, на която се поменават всички покойници. Миряните ходят на гробищата, прекадяват, преливат с вино и палят свещ на вечните домове на близките си. Раздават се и подавки – жито, хляб без квас, сирене и яйца.
