Тук, в чудните Родопи, през нощта на 14 март момчетата се превръщат в самоуверени мъже
Автор: Веселина Николова
В Централните Родопи, на 1280 м надморска височина и на 74 км южно от Пловдив се намира едно малко селце. Днес то се нарича Забърдо и странното му име идва от неговото местоположение – оттатък хълма (бърдото). Старото му име пък е Чукуркьой и в превод от турски език означава село в дол.
Забърдо е малко село в Южен централен регион на България и е част от община Чепеларе, област Смолян. Селището е много старо, има доказателства, че то е съществувало още през IV-V век.
Доказателство за това са тракийско селище и разрушената крепост Заград. Близо до Забърдо се намира и много добре съхранен римски път. В пещерата Человещницата са намерени скелет на пещерна мечка, броня на римски воин, както и неговото въоръжение.
Тук се намира най-високо разположеният зоопарк в страната, на 1500 м надморска височина.
Пееща скулптура на родопското гостоприемство
посреща гостите на разклона за селото по главния път Пловдив-Смолян, от която звучи химнът на Родопите „Бела съм, бела, юначе”. Другите туристически атракции, прославили селото, са любовната въртележка - Виенско колело, огромният светещ надпис „Добре дошли в Забърдо”, монтиран на скалите в местността Камъка на входа на селото, тепърва престои изграждането на прабългарски етнографски комплекс, където в няколко юрти ще бъдат представени животът и битът на първите заселници от Велика България.
Името на Забърдо се свързва и с уникалния фолклорен състав „Европейски баби". Табели с надпис „Образцов дом”, с изрисуван българският трибагреник, знамето на европейския съюз и печатът на село Забърдо - за уникално европейско селище, е пък са знак към местните жители и туристите да пазят това невероятно селище чисто и спретнато.
Иначе природата сама се е погрижила да обогати местността край Забърдо с природни феномени. В района има около 30 пещери, дивна клисура и още много изключителни природни творения. Изградени са много екопътеки, а стар римски път води до тракийската крепост.
В близост до селото се намира една от най-големите природни забележителности в страната - Скалните мостове, по-известни като Чудни мостове. Това са скални образувания във вид на мост, с изключително големи размери. Непосредствено до този феномен има построена хижа още от тридесетте години на миналия век. В по-ново време на около 1 км от стария заслон за туристи има построена нова сграда, предлагаща почти всички удобства за по-изнежените любители на планината.
По това време на годината в много градове в страната се провеждат кукерски празници. Тук те обаче са доста по-различни и са най-автентичният обичай в цялата област.В нощта на 13 срещу 14 март традицията повелява всички млади момци и ергени от Забърдо да се върнат в родната си къща, без значение къде ги е отвела съдбата. Ученици от Чепеларе, Смолян и Пловдив с нетърпение чакат „голямата“ нощ, за да се завърнат в родния край и да се включат в уникалната традиция.
Местните наричат празника „Стара Марта“, посветен е на настъпващата пролет и датира още от древни времена. Той се чества винаги на 14 март, независимо дали денят в календара е почивен или работен.
Според стародавната традиция, млади момчета, облечени като кукери, обикалят цяла нощ селото и гонят злите духове. В този ритуал участие може да вземе както всяко момче, влязло в пубертета, така и доста по-възрастни ергени – дори да са 40-годишни. Условието е да не са женени.
Девойки и жени не се допускат, защото обичаят е един своеобразен култ към Слънцето, а според старинно поверие то е в образа на самотен мъж. Момчето трябва да си изработи маската само. Тя трябва да е страшна, по-точно да изразява представата му за демон. „Като колиме коза, оставяме кожата да изсъхне. После я поръсваме със сол, за да не червяса. Аз лично правя мустаците от друга кожа, за да се открояват и после слагам рога от коч... Просто трябва да всявам страх”, обяснява един от най-младите участници.
Различното тук от това, което се случва в цяла България е, че „тайнството през нощта ще приласкава успаното в зимен сън Слънце отново да грее по лятному". Маскираните ще обикалят селото и ще будят спящите жени. Същите тези баби, лели и каки, които са ги отгледали от невръстни, дърпали са им ушите и те са се страхували от жилавите планински представителки на „нежния пол“.
Това е моментът, в който идва бленуваният миг за едно тукашно дете - да се яви посред нощ със страшната рунтава глава, с рога и с огромни чанове на кръста, да похлопа на вратите на своите и да ги втрещи от ужас. В тази върховна нощ ще дойде началото на една нова енергия на сътворението и всъщност у довчерашното хлапе ще съзрее самоуверен мъж.
Същинската част на обичая започва към 21,00 ч. вечерта, когато участниците се събират в една от къщите. Всеки от тях носи през рамо вързоп със страховитите си одежди: маска, рога, овчи кожух, вълнена кюрдия (литак), препасана с миндил. Който е убил диво животно в гората, намята кожата му. Накрая окачат колана с чанове и хлопки. С тях ще цонкат (дрънкат) и ще пъдят злото от къщите.
Полунощ наближава и Забърдо се унася в неспокоен сън. Жените и девойките гасят лампите, но току мятат бърз поглед през перденцето навън. Всички се питат: „Ще дойдат ли и у нас страшниците? Защото подминат ли някоя къща, значи тя е белязана и нейните обитатели цяла година ще се успиват. Жест за голяма обида е, ако не ти поцонкат в тази нощ. Това значи, че си лош човек и че хората не те харесват.
Интересен факт е, че чановете са ново допълнение в този древен обичай, привнесено преди десетина години от едно гостуване на фолклорната група в кукерски фестивал в Стара Загора. Дотогава се маскирал единствено най-личният момък, когото наричали „машмарок”.
Чудните мостове
Този природен феномен е известен още с името Скалните мостове. Разположен е в карстовата долина на река Еркюприя в Западните Родопи, в подножието на връх Голям Персенк (2091 м) и е с 1450 м надморска височина.
Покрай Чудните мостове преминава пешеходният път от село Орехово за село Забърдо. В миналото мостовете са представлявали една пещера, образувала се под рушащото действие на речните води. С течение на времето части от нея се срутили, образувайки величествените мраморни мостове.
Големият мост е широк около 15 м в по-широките части и дълъг почти 100 м. Състои се от три арки, като най-голямата е с височина 45 м и ширина 40 м. Малкият мост е на 200 м от големия по течението на реката - непроходим, дълъг 60 м, с обща височина 50 м, а височината на арката е 30 м. След него има и съвсем малък трети мост, който представлява понорна пещера, в която водите на р. Еркюприя изчезват, за да се появят пак на повърхността след 3 км.
Според местна легенда пък „Чудните мостове“ са се появили по друг начин. Преди много години в землището на село Забърдо имало много пастири. Незнайно от къде се появил змей, който започнал да опустошава стадата им. Години наред пастирите страдали от набезите на змея. Накрая измислили как да го надхитрят. Натоварили едно магаре с прахан (сухо вещество от дървесна гъба, което служи за запалване на огън от огниво), запалили го и го изпратили срещу змея.
Змеят глътнал магарето заедно с праханта, която бавно, но сигурно се разгаряла. Обезумелият змей отчаяно се опитвал да избяга, накрая намерил малка дупка в земята. Огромното му тяло отворило пролуката. След години, когато костите на змея изгнили, останали огромните сводести мостове – днес наричани „Чудните мостове“.
