Да „изпиеш” едно дърво от корена до листата, от плодната дръжка до костилката – невероятно, нали
Автор: проф. Христо Мермерски
Вишната (Prunus cerasus) е вид овощно дръвче от семейство Розоцветни. Отглежда се заради плодовете й, които много наподобяват тези на черешата, но са доста по-кисели на вкус.
Всичко в тези дръвчета се оказва невероятно полезно и здравословно. Съществуват около 300 сорта вишни. Различават се и по вкус, аромат, сочност и сладост.
Делят се на две основни групи – морели, чиито плодове са с червен и кисел сок, и аморели, плодовете на които съдържат неоцветен и слабокисел сок.
В отделна група се включват хибридните вишни, т. нар. вишнапи, които са получени от кръстосване на череша с вишна. Те имат по-малка киселинност и са много приятни на вкус.
В България са познати около 40-50 сорта, някои от които често се срещат като единични дървета по дворовете, край пътищата и като цяло извън овощните насаждения.
Вишната цъфти и узрява доста рано - през април-май с множество бели цветове, още преди появата на листата. Тъй като в този период тя е особено красива, в някои райони се отглежда и като декоративен вид.
Плодовете на изящните белоцветни дръвчета подобряват апетита и са ценен диетичен продукт. Минералните вещества в тях влияят благотворно върху подрастващия организъм при анемия, тежки хепатитни заболявания, рахит и др.
В народната медицина вишни с мляко се пият при възпаление на ставите, а сокът им е добро отхрачващо средство при възпалителни заболявания на дихателните пътища.
Отварата от пресни листа в мляко действа благоприятно при жълтеница, а накълцаните пресни листа се използват във вид на тампони при кръвотечения от носа и кожни рани.
Отварата от плодните дръжки пък е с доказано силно диуретично действие, понижава кръвното налягане, укрепва сърцето и действа кръвоспиращо при менструални кръвотечения. При нужда 10 г дръжки се варят в 200 мл вода, след което течността се разпределя на три части, които се изпиват през няколко часа за един ден. Процедурата се повтаря, докато симптомите изчезнат.
Наличието на кумарини в дръжките играе голяма роля за нормалното съсирване на кръвта, възпрепятства образуването на тромби, запушването на кръвоносни съдове и възникването на инфаркти. Плодовете и дръжките се използват и като противовъзпалително и улесняващо изхвърлянето на песъчинки от пикочните пътища средство.
Костилките, счукани на прах или отвара от тях, се използват при пясък и камъни в бъбреците, както и при подагра. Отвара от корените на вишната е подходяща при язва на стомаха. Отвара от клонки пък оказва запичащ ефект при стомашно-чревни разстройства.
Плодът съдържа витамин Р, който укрепва капилярите и предпазва от хипертония. Това се отнася особено за тъмночервените сортове. Пектиновите вещества на вишната улесняват отделянето на токсините от организма и холестерола.
Плодовете понижават температурата, имат и леко слабителен ефект при хроничен запек, влияят положително при заболявания на нервната система и при епилепсия. Действат диуретично при воднянка, отоци и запичащо при диарии и дизентерия.
Противопоказания: Целулозата, която съдържат, не е така груба както при зелето и морковите, но въпреки това хората, страдащи от различни заболявания на храносмилателната система, трябва да бъдат внимателни при консумирането им.
