Кокоши дреболии лекуват мастит, а варена тиква – синузит
От стари времена Родопският край се слави като царството на билките у нас. Тук са родени много от народните ни лечители. Дори митичният певец на планината – Орфей, отлично е познавал родопските лечебни треви и тяхната сила, и като един от великите лечители на древността си е спечелил признанието на такива легендарни лекари като Хипократ и Гален.
Знания за билките и народната медицина трупа от най-ранните си години и родопчанката Евгения Бояджиева. Будната българка цели 35 години е учителка, но и днес изповяда, че ако има шанса да се прероди, ще се насочи към медицината.
Преди време 73-годишната вече пенсионерка издава „Сборник за всеки ден“, който съдържа подбрани и изпитани от нея народни рецепти за лечение на различни заболявания. От известно време се занимава и с акупресура, като смята, че съчетанието на родопски билки и точков масаж е една много успешна комбинация за изцелението от широк спектър болести.
„Няма как да не станеш лечител в този затънтен край на родината ни – изтъква Евгения. – на три села се пада един лекар, а и болниците са далече“. Село Загражден, в което тя живее, е отдалечено на 100 км от Смолян и на 90 км от Пловдив, а най-близкият пункт на „Бърза помощ“ се намира на 40 км от него. Така че тук човек по неволя сам си става лечител.
Родопчанката се сблъсква със сериозен здравословен проблем още при раждането на първото си дете през 1961 г. Маститът втвърдява млечните канали в гърдата й, коластрата се пресича и тя не може да кърми детето си. Болките са ужасни, антибиотикът не помага.
Нейна позната споделя проблема й с възрастна жена от едно съседно село, известна с пророческите и лечителските си дарби. Бабата заръчва: да заколи една кокошка, да извади дреболиите й и още топли да ги наложи върху болната си гърда.
Без много да се мае Евгения Бояджиева изпълнява инструкциите. Поставя вечерта топлите вътрешности на току-що закланата кокошка върху млечната си жлеза и ги покрива с кърпа като компрес. Когато на сутринта сваля превръзката, гърдата се оказва омекнала и пеленачето веднага започва сладко да суче майчиното мляко. А лекарите недоумяват как е станало това чудо.
Евгения прави същия компрес и върху мястото, където са й поставяни инжекциите с антибиотиците, тъй като то също било се втвърдило и се напипвали добре оформени бучки. От тях обаче на другия ден след процедурата не остава и помен.
Правейки аналогия с това лечение, тя разказва, че при ухапване от змия например в Родопите поставят върху входната рана малко живо пиленце. Тялото му като вакуум „изсмуква“ отровата и спасява живота на пострадалия.
С налагане на парчета варена тиква пък лечителката цери синузита. Процедурата е повече от елементарна. Взима се малка тиква, нарязва се на парчета и се сварява. Едно от тях се слага върху болния синус още топло и се държи, докато изстине. След като този начин на лечение се приложи няколко дена подред, оплакванията изчезват напълно.
След като прочита книгата на Мария Требен за шведската горчивка и билките, Евгения започва да прилага и нейните методи. Особено много цени целебния мехлем от невен, който задължително си приготвя всяка година. В двора си дори е засадила цяла специална леха с лековитото цвете. С това мазило тя се е отървала и от киста на гърдата, прилага го и при кожни проблеми и много други неразположения.
Приготвя се като в 500 г чиста свинска мас (несолена) се поставят 4 препълнени шепи нарязани наситно стъбла, листа и цветове от невен и се поставят на котлона в емайлиран съд. Когато сместа заври, се отстранява от огъня и се оставя да престои 24 часа. След това отново се затопля леко, колкото да се втечни, и се прецежда през тензух, ленена кърпа или няколко пласта марля. Насипва се в чисти съдове – може и в стари бурканчета от козметичен крем, и се съхранява на хладно място.
Сега заедно със съпруга си Евгения се кани цяло лято да събира коприва. В Родопите първите стръкове на това безценно растение вече са се показали. В семейството на лечителката основно я използват за храна – на чорбичка, с ориз или като основна съставка за прословутия родопски клин, който замесват с коприва, извара и варени картофи. С това сме захранени от деца – казва лечителката и специално изтъква, че най-лековита и полезна е копривата, събрана при втория й откос.
