Скоро се видях с мои близки, които от години работят в една болница в Рим, и те ми разказаха, че в тамошните медицински среди е много популярно името на българина Иван Раев,
Автор: доц. д.р Гео Нешев, дн специалист по клинична фармакология и терапия
открил чудодейно лечение на някаква болест. Може ли да разкажете повече подробности за какво става дума?
Горанка Парашкевова,
Русе
Народният лечител Иван Раев е роден през бунтовната 1876 г. в Сопот. В това будно балканско градче билкарството било разпространен и уважаван занаят. Раев обиколил много земи, стигнал дори до Цариград. Той много добре изучил свойствата на лечебните растения и умело ги прилагал при различни заболявания.
Но едва ли и в най-смелите си мечти е предполагал, че неговото име скоро ще стане известно и извън пределите на България. Поводът за това станало създаденото от него лекарство за лечение на паркинсонизъм, известен още като „сънна болест“. Не може със сигурност да се твърди с чия помощ Раев е съставил оригиналната лечебна комбинация, която прилагал, но важното е, че резултатите били почти винаги много добри.
„Имахме възможност да наблюдаваме действието на лечението при нови, дотогава не лекувани болни... Симптоматичните подобрения у болните са толкова явни, че за тези от тях, които се повлияват благоприятно, може да се допусне, че не се касае за паркинсонизъм, а за друго заболяване“. Тези думи принадлежат на известния наш учен чл. кор. проф. Петър Николов, комуто като доцент в тогавашния медицински факултет било възложено да провери научната стойност на предлаганото от Раев лечение в лабораторни условия у нас и в болници в Италия.
Може би читателите ще се запитат „Защо пък в Италия? Нима у нас не е имало клиники“. Разбира се, че е имало, но на времето (за съжаление и сега!) се проявява голяма доза скептицизъм към българските открития и раболепно чуждопоклонничество.
Какво всъщност представлява лечебното средство на Иван Раев? Както установил и доказал проф. Николов (авторът грижливо пазел тайните си, б. а.), основната съставна част на Раевото лекарство – т. нар. активни съставки – са алкалоидите, извлечени от корените на лудото биле (Атропа беладона). Впоследствие се изяснило, че билковата комбинация съдържа още индийско орехче, коренчетата на блатен аир и въглен прах. Характерно било и това, че алкалоидите на беладоната се извличали посредством бяло вино. Трябва веднага да отбележим, че съвременната фармакологична наука е категорична: нито една от съставките на тази комбинация не е вложена случайно.
Алкалоидите на беладоната – атропин, скополамин и други, днес са водещи при създаването на модерни лекарства за лечение на паркинсонизма. Някои учени даже дават предимство на веществата, извлечени от корените на растението, спрямо тези, получени по синтетичен път. Нещо повече, установена е разлика в ефектите на веществата, извлечени от българската билка, и ефектите на веществата от същата билка, но отгледана в други страни, като сравнението говори в полза на нашата беладона.
Освен това – както посочва проф. Николов – активността на винения извлек може би се дължи на факта, че солите на винената киселина (тартаратите), които виното образува с продуктите на беладоната, са много лесно разтворими и следователно се усвояват по-добре. Блатният аир вероятно е включен в съставките срещу неприятното пресъхване на устата, което се явява в резултат на беладоновото лечение, индийското орехче – като успокоително средство, а въгленият прах – против евентуално раздразване на стомаха.
И докато в България ефикасното лечение се прилагало главно от самия му създател Иван Раев, в Италия, по-точно в Рим, се създава клиника за лечение на паркинсонизма под ръководството на професор Панегроси. Резултатите от провежданото в клиниката т. нар curra bulgara (т. е. „българско лечение“) по Иван Раев били толкова добри, че главната дирекция за народно здраве в Рим открила два нови центъра за терапия на тежкото заболяване по българския метод. Очевидци съобщават, че в клиниката в Рим бил поставен портретът на Иван Раев в естествена големина с калпак на главата, а самият той бил желан гост, посрещан с големи почести. Постепенно към неговия метод започват да проявяват интерес лекари от цял свят.
Такава болница няма все още само в родината на лечителя – България. И все пак не можем да не се гордеем, че един наш сънародник е „дал нещо на света“.
