На този ден прогонваме змиите, а скритите под земята съкровища излъчват синьо сияние
На 25 март православната църква празнува Благовещение в чест на благата вест, която Архангел Гавраил съобщил на Дева Мария – че ще зачене и ще роди дете. Денят е известен и като „Благовец”, „половин Великден”, „Зъмски празник” или „Зъйминден” (защото се тачи и против змии).
Според народното поверие на Благовец долитат кукувиците и лястовиците, които известяват, че зимата си е отишла и лятото е дошло. Щом чуят първото кукане на кукувицата, стопаните трябва да броят пари или да вземат в ръка залък хляб, за да са богати и сити през годината.
Вярва се, че на Благовещение змиите и гущерите излизат от дупките си. В ранно утро, преди изгрева на слънцето, домакините премитат къщите и дворовете си и обикалят три пъти имота си като чукат с маша върху тенекия, викайки „Бягайте смокове, гущери, бълхи и жаби, че дядо Благовец иде с железния топуз!” След което запалват сметта и стари парцали. Децата прескачат три пъти огъня. Момците също прескачат запаления боклук като гледат малко да си поопарят краката, за да не ги хапят влечугите през лятото.
Тези ритуали са подчинени на вярата, че огънят има очистителна мощ и целят да предпазят дома от вредни животни и насекоми. Ако на Благовец човек убие змия, трябва да й откъсне главата и да постави в нея няколко семена босилек. После следва да я зарови в земята и ако на това място босилекът израсне, той се смята за особено лековит. С него дори се правят магии за любов. Ако ерген подари такъв босилек на някоя мома, тя „полудява” от обич по него. Момите пък гледат върху кое клонче ще кацне птиче, за да го отчупят и скрият в пазвата си. Те вярват, че то ще им помогне да се омъжат по любов.
В някои краища на страната на този ден бабите слагат малки кравайчета под къщния праг като дар за митичната змия-чуварка, която пази дома и семейството от злини.
Благовец се почита и от иманярите. Вярва се, че където има заровено богатство, вечерта срещу празника парите излъчват син пламък над земята. Затова търсачите на стари съкровища от полунощ до първи петли обикалят могили, пресъхнали кладенци и запустели места с надеждата да съзрат сиянието, което ще ги направи богати.
Въз основа на народната етимология на названието на празника – Благовец (благо, сладко), се вярва, че всяка рана зараства много бързо на този ден. Затова на Благовещение се пробиват ушите на момиченцата за обеци. Животновъдите дамгосват стадата и правят резки по ушите на животните, за да ги разпознават. Ако в този ден се посади дърво, плодовете му обезателно ще бъдат сладки. На тази дата пчеларите отварят кошерите и пускат пчелите на воля – „да вдъхнат от благото на Благовец, та да им е благ медът”.
Според народните поверия, ако денят се случи слънчев, значи цялата година ще е спорна и здрава. Но дори през цялото време да вали дъжд, пак трябва да се говорят благи неща.
Както на всички празници, и на този семейството се събира на трапеза, която трябва да е богата, макар и постна. Задължителна е обредната питка и рибата, защото се вярва, че за здраве „поне с кокал от риба трябва да си почешеш зъбите“. Домакинята меси и лучник, а на масата се слага каша от прясна коприва, салата от лук и вече набол джоджен и магданоз.
От незапомнени времена е останала и приказката „дойде ли Благовец, хващаме се за зелено“. Тогава вече са поникнали първите ядливи растения и ще има храна за семейството.
Имен ден празнуват: Блага, Благовеста, Благой, Благовест, Бонка, Евелина, Евангелина и други.
