Тодоровден и кушиите са пренесени от Кушанското царство


26 Март 2013, Вторник


Тодоровден е еманация на почитта към коня, останала от един от най-старите народи в света, вероятно и народът, който го одомашил това красиво животно – българите.

Автор: Кристина Кирилова

Това според Дейвид Антъни и Денис Синор е станало край Днепър и западните части на Евразия около 4 000 години преди Христа. Потвърждава го и руската изследователка Наталия Шишлина, която сочи долните течения на Волга и Дон и Черно море като местата с български поселища. Докторът на историческите науки Марин Димитров пък посочва българите като създатели на конни армии с докъм 400 000 кавалеристи и почти още толкова в резерв.

Празникът на коня е бил втори по значимост от няколкото по-важни празници на старите българи. Най-големият, разбира се, е бил Вторият народен събор до приемането на християнството. На този празник са отивали всички – от най-възрастния до пеленачето. Това бил денят за почитане на българските воини, който по-късно дедите ни са приспособили като Гергьовден в християнския календар.

Тодоровден е също класически образец за прикриване и запазване на старата традиция за отдаване на почит към коня. Той съвпадал с празника на свети Тодор (Тирон). Според християнския календар на този ден светията яхвал жребец и отивал при Бог да го моли да идва вече лятото. Празникът е известен още като Конски Великден и винаги се чества в събота преди Заговезни. Той е тясно свързан с обичая кушии.

Царството на конния народ – българите, е било известно като Кушанско царство. То се е намирало в Северна Индия, около днешния пакистански град Пешавар. Следи по тези земи с български традиции има и сега – шевици, обредни хлябове, дърворезба и др. Доказателство, че кушаните са българи е видно и от това, че са носили островърхи шапки – български патент, запазен допреди няколко десетилетия в традиционния овчарски ямурлук с гугла. И още – с изобразяването от българите на Бога на изобилието като овен с мартеница, за което в „Десант“ писахме преди няколко броя.

От благодарност към застъпника си сънародниците ни кичели конете с венци от кукуряк и здравец. За здраве на конете по традиция жените месят специални погачи с форма на конче или подкова. Тези обредни хлябове замесвали рано сутрин преди изгрев слънце и украсявали с орехови ядки, скилидки чеснов лук и сол. От тях слагали по залък в храната на конете, а после раздавали. Докато правели това, жените в детеродна възраст подскачали и имитирали движението и цвиленето на конете. Така те вярвали, че ще родят здрави и силни деца. Варяло се още жито, царевица и боб, от които давали на конете за здраве, а в градината разхвърляли, за да е плодовита годината.
В подготовката за кулминацията на деня – кушията, участие взимало мало и голямо.
Невестите и момите миели косите си с билки, като във водата пускали слама от яслите на конете, превързана с червен конец. И всичко това, за да са гъсти и лъскави косите им като конските опашки. Водата изхвърляли на улицата след конете, поели с ездачите си към кушията.
Преди изгрев слънце ергените пък водели конете на водопой, почиствали гривите им, разчесвали опашките, за да са буйни и красиви. Участниците в кушията полагали по-специални грижи –  те окичвали коня си със синя мъниста и с червен конец против уроки. Опашките, сресани и богато украсени, вплитали в сложна плитка.
Именно на Тодоровден старите българи проверявали ежегодно изрядността на конната  войска и в състезанията, носещи и до днес името кушии, се е извършвало бойното кръщене на конете. Животните били толкова тачени от прабългарите, че за смъртта на боен кон, причинена от немарливост, наказанието е било смърт.
Победителите в кушията се награждавали – стопанинът с риза или кърпа, а конят получавал юзда. Спечелилият състезанието обикалял всички домове, за да честити празника. Него го благославяли, а конят му бил поен с вода.
На Тодоровден именници са освен Тодор, Тодорка, които са гръцки имена, и Божидар, Божидара – българския им превод, както и името със същото значение – Сара, което е пък еврейска аналогия. Празнуват още Божин, Божил, Богин, Дарко, Дарина. Тъй като това е ден на почитта към коня, би трябвало да празнуват и Филип и Филипа, което в превод от латински означава „Обичащ конете".


В категории: Традиции , Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки