Те са познати от най-дълбока древност не само като вкусно кулинарно изкушение, но под гуглите си крият и много други полезни качества
Автор: проф. Христо Мермерски
С пролетното затопляне на времето и характерните за сезона по-обилни дъждове започват да се създават благоприятни условия за развитието на едни изкушаващи дарове на природата, които тя е създала да бъдат използвани от човечеството хем като храна, хем като лекарство – гъбите.
Тези безценни нейни творения са едни от най-древните на земята и са се обособили в самостоятелно царство, различно от общностите на растенията и на животните. Всички знаем, че сред тях се срещат и доста представители, които са отровни за човека, затова те трябва да се събират от хора, които ги разпознават много добре.
В случая нас ни интересуват ядливите гъби. Те са служили за храна на човека още от най-древни времена. Описания на печурката, трюфелите и много други диворастящи гъби се срещат в съчиненията на живелия през 370-285 г. пр. н. е. древногръцки учен Теофраст. За тях се знае също, че са били поднасяни дори на царските трапези.
Но освен като кулинарно изкушение, те имат и много значими лечебни свойства. Богати са на белтъчини, минерални соли, витамините В1, РР, Д и А и на различни други вещества. Много от тях се използват като изходна суровина за получаването на антибиотици и други полезни лекарства. В Азия дори широко се използва специален термин за лечение с гъби, наречено фунготерапия.
Едно от най-ценните им качества е, че те стимулират имунната система. Някои учени пък твърдят, че гъбите могат да помогнат за понижаване на холестерола, за борба с рака и даже против СПИН. Така например изследователи от калифорнийския град Дуарте са установили, че предпазват от появата на карценом в гърдата. А проведени опити с мишки са регистрирали, че при тези от тях, хранени с екстракт от гъби, растежът на туморите на гърдата е намалял с 58 %. Известният д-р Чен също твърди, че консумирането на 100 г гъби дневно спомага за предотвратяване развитието на кошмарния рак.
Изследвания върху хора и опитни животни през 70-те и 80-те години на миналия век, извършени в Япония, категорично са доказали, че едно от химичните съединения в гъбата шитаке (известна и като императорска гъба) може значително да понижи нивото на холестерола. В тази връзка опити са правени и преди няколко години в Словакия, при което 5 % от дажбата на гризачи е била съставена от сушени гъби. Следствие на това се установява, че холестеролът в кръвта е намалял с 45 %, дори и в рациона им да били включвани храни с високо съдържание на холестерол.
Затова не е случайно, че освен да се събират диворастящи представители на гъбеното царство, в много страни отглеждането на гъби е поставено на здрави промишлени основи. Най-малко 60 са държавите, в които гъбарството е много добре развито, като едни от най-големите производители в световен мащаб са Китай, САЩ, Холандия, Франция и Полша.
Българските поляни и гори също предлагат голямо изобилие от тези ценни дарове на природата, но нека още веднъж обърнем внимание, че към тях трябва да посягат само опитни гъбари или пък следва да се купуват от лицензирани производители и магазини.
