Една от най-масово използваните подправки в българската национална кухня е чубрицата.
Нейният дъхав аромат е задължителен за много от характерните за кулинарията ни ястия и домашни колбасарски изделия.
В дивата природа растението се среща на сухи слънчеви места. Стъблата му достигат 15-50 см на височина, а листата са дребни и са дълги едва 1-3 см. Окраската на ситните му цветове варира от бяло до розово-виолетово.
За лечение се използва надземната част, брана преди, по време или след цъфтежа. Тя се суши на сянка, при температура около 35 градуса. Така приготвената билка е със зелен цвят, характерна миризма и леко лют вкус. Съхранява се в сухо и проветриво място.
Като кулинарна подправка най-често се използва смесена със сол, червен пипер, черен пипер и сминдух във вид на шарена сол. С натопен в нея залък от домашно приготвен хляб българите и до днес посрещат скъпи гости в най-тържествените моменти.
Народната и официалната медицина използват чубрицата при стомашно-чревни заболявания (тъй като тя стимулира стомашната и чревна дейност), като болкоуспокояващо и като укрепващо средство. Тя се отличава също и с отхрачващо действие. Употребява се против повръщане, а в някои случаи и при бъбречни, чернодробни, жлъчни и сърдечни болести. Като билка се препоръчва още при високо кръвно налягане, главоболие, виене на свят, сърцебиене, при жажда в случай на захарна болест, нервни припадъци и др.
Начин на употреба: 2 супени лъжици от билката се заливат с 400 мл вряла вода и киснат 1 час. Пие се по една винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.
