Билкарят Цанко Колев разкрива още тайните на белия имел и как да го използваме при високо кръвно
Българската природа е една от най-щедрите на земята по отношение на билките. По родните поляни и балкани растат на воля несметни насаждения от най-разнообразни лечебни треви. Но изкушените от билкарството у нас стават все по-малко. Защото тайните, които крият целебните растения, са много и е нужна безкрайна любов и себеотрицание, за да бъдат добре изучени.
С тази нелека задача се захваща още през 60-те години на миналия век известният в целия Велико-търновски регион билкар Цанко Колев. Тогава той работи като заготвител на билки в някогашния Централен кооперативен съюз. Изкарва множество курсове, на които изучава в подробности кое биле за какво служи. Покрай дипломи, които притежава за това си обучение, започва да събира и рецепти от стари народни лечители. Така хобито от младите му години днес осмисля пенсионерския му живот и дори вече възрастен, не спира да събира билки из щедрия балкан около родното си село Вонеща вода и да помага на хората.
Особено сполучливо е лечението на заболявания на простатата, което той предлага. Преди да се пристъпи към него обаче Цанко Колев препоръчва да се предприеме прочистването на урологичните органи и пътища. За тази процедура билкарят приготвя по специална технология пепел от изгоряла липа. Само че не изгаря дървото, докато получи пепелта, а го овъглява, след което го угася и чак тогава го стрива на прах. Важно е също и по кое време е отсечена липата – това трябва да става през зимата, когато дървото е в покой. Започнат ли да се развиват пъпките и листата му, тогава всичките му живителни сили се насочват към тях и лечебните му свойства намаляват чувствително. Получената пепел се приготвя и пие като кафе сутрин на гладно в продължение на една седмица.
След това се пристъпя към втория етап от лечението, при което се използват последователно чай от овчарска торбичка, а след това и чай от коприва, невен и хвощ. От билките се взима по 1 пълна ч. л. и сместа се запарва в 350 мл вода. От отварата се пие – задължително на глътки – 3 пъти на ден по 1 кафена чаша след ядене. Преди храна пък , пак по същата схема, се приема запарка от магданоз. Тя се приготвя като една голяма китка от растението, заедно с корените му, се вари в 1,5 л вода, докато течността остане 1 литър.
След това към нея се прибавят 5-6 цвята магарешки бодил, 1 ч. л. хвощ и 1 ч. л. дребноцветна върбовка. Тук билкарят обръща внимание, че много често днешните търговци не се интересуват какви точно билки се събират и предлагат и се случва вместо дребноцветна върбовка да продават друг вид от това растение, което не е така лековито. Цанко Колев е имал случаи, когато хора му се обаждат, за да изразят разочарованието си, че рецептата не им е подействала, след като са закупили от аптеката продуктите за нея. Но когато вземат от приготвените от него билки, ефектът от лечението веднага се усеща.
Трябва да отбележим, че към чайовете е добре да се добави и 1 ч. л. от специална тинктура, която билкарят приготвя. За съжаление няма как да опишем нейното приготовление, тъй като за получаването й се използват над 30 лечебни треви и различни други компоненти. Затова тези, които се интересуват, трябва да се обърнат директно към Цанко Колев. Телефонът му е 0887 478 976.
Тази тинктура впрочем участва в още много други негови рецепти. Като тази за лечение на високо кръвно налягане например. При нея се взима 1 с. л. бял имел, който се поставя вечерта в 3 чаши вода. Така престоява цяла нощ, а на сутринта настойката се затопля леко на слаб огън около 40-50 градуса, като се внимава да не заври, след което се прецежда. Цялата получена доза трябва да се изпие през деня на глътки. Количеството за следващия ден и за целия курс на лечението се приготвя по същата схема. Към нея, разбира се, трябва да се прибави и от лековитата тинктура на бай Цанко.
Билкарят обръща внимание, че белият имел за тази рецепта трябва да е събран в периода от средата на октомври докъм края на ноември или през март-април, когато растението е най-лековито. Освен това внимателно трябва да се отстранят плодовете му, които са отровни, а дръжките да се откъснат до третото им коляно – нещо, което едва ли се прави, когато билката се събира от необразовани берачи и се пакетира по складовете от комерсиалните фирми, търгуващи безразборно с лечебни растения. Отделно и билкарството, подобно на другите сфери от народното ни стопанство, сериозно се е монополизирало и с него се занимават случайни персони, а не знаещи и можещи хора. Така че вече не е изключение вместо оригинални лековити билки да се предлагат техни ментета.
Като бивш служител в системата, Цанко Колев отбелязва, че сега няма такъв строг контрол върху производството и търговията с билкови заготовки, както едно време. Затова и болни от близко и далеко не спират да търсят събираните от него лечебни треви, защото са сигурни, че са истински и с доказани целебни качества.
