Растението пепино има листа като на пипера, а цветовете му са като тези на картофите
Автор: Дина Харизанова
Една от най-древните плодни култури в планинските райони в земята на маите е пепиното. След като опитали плодовете-чудо на това растение, испанците побързали да го кръстят pepino dulce – в превод „сладка краставица”. Други негови известни названия са: аймара, кечуа, перуански пипер, динен храст. Доколкото формата на повечето му сортове наподобява круша, а вкусът му е близък до този на динята, често наричат пепиното и „динена круша”.
В Европа това растение попада през 1785 г. На селскостопанска изложба в Санкт Петербург в края на ХІХ в. неговите вкусови качества биват високо оценени от император Александър ІІІ и по негова заповед семената му били пръснати по всички дворцови оранжерии. По-късно то е забравено, но през 80-те години на миналия век интересът към него на Запад се възражда отново и днес по света съществуват вече 25 негови сортове.
Пепиното е многогодишен храст, който достига до височина 1-1,5 м. Подходящи за отглеждането му са добре дренираните неутрални почви, не много богати на азот. При излишък на този микроелемент растението започва интензивно да нараства за сметка на обилното плодоносене.
Плодовете са вкусни, ароматни и доста едри – от 200 до 750 г. С узряването си стават лимонено жълти или светло оранжеви, изпъстрени с кафяви, пурпурни, сиви или зеленикави тънки ивици.
Растението може да се отглежда както в оранжерии, така и като стайно растение – на прозореца или в зимната градина. Урожай от него може да започне да се събира много бързо – само 4-6 месеца след засаждането си.
През май от него може да се отделят отделни клончета и да се засадят директно в градината – в полусянката под дървета с по-рехава корона (праскова например), като се покрият с найлон. Едно от задължителните мероприятия, свързани с грижите по отглеждането му, е колтученето. Растението се разклонява твърде силно и ако колтуците не се премахнат, то може и да не се стигне до плодоносене. Достатъчно е да се оставят не повече от две разклонения. Иначе стъблата се привързват както при доматите, тъй като израстват високо и имат нужда от опорна конструкция.
Кулинарното му приложение е твърде разнообразно. В Южна Америка и Япония от него се приготвят плодови салати, десерти, а в Нова Зеландия варят супа и приготвят сосове, които се сервират към месо, риба и морски дарове, тъй като неузрелите още плодове наподобяват вкуса на краставицата. Освен това пепиното може да се осолява, консервира, изсушава, замразява и да се вари на компоти и конфитюри.
Растението притежава и много полезни за здравето свойства и съставки. Смята се, че консумацията му се отразява благоприятно при диабет, сърдечно-съдови заболявания и високо кръвно налягане.
