...И за доброто сърце на коняря бай Никола от Горна Оряховица
Автор: Здравка Христова
Повече от половин век Николай Георгиев Радов от Горна Оряховица оглежда и се грижи за коне. Прехвърлил е 72 години, но няма никакво намерение да се оттегля за достойна почивка. Работата му с животните го е съхранила жизнен и енергичен, малко са младите мъже, които могат да му се опрат по издържливост в натоварената дейност покрай конюшнята, в която бай Никола гледа като свои деца двете си 5-годишни кончета Нерон и Цезар.
Когато не са ангажирани с вадене на баластра от реката или в оранта на селските дворове, конете с имена на римски императори теглят файтон, който се е превърнал в атракция за туристите в града.
Радов ги купил от конезавода в Разград, когато били съвсем малки жребчета. Избрал си ги специално да са „руски тежковози“. Когато са в добра форма, могат да теглят впряг по 4-5 тона, с гордост обяснява мъжът.
Не се сърди, когато го питаме, с какво управлението на файтон е по-различно от карането на каруца с конски впряг. “Файтонът е като кола, защото се ползва в градски условия, човек трябва много да внимава на улицата. С каруцата е по-проста работа, караш си я по черния, коларски път и ако искаш, даже може и да подремнеш, добичетата сами си знаят пътя”, простичко обяснява той.
Започнал да учи занаята на файтонджийството през 1963 г. Спомня си с умиление и носталгия за това време, тогава конете били много повече.
“Днес никой не иска да се занимава с отглеждането им, навсякъде са останали едни такива измършавели животни, виждаме ги по пътя впрегнати в каруцата от бедни хора, които с труд си изкарват препитанието”, разсъждава побелелият мъж от стъпалото на половинвековната си практика.
“Конете са като хората, за да ти служат, трябва да ги обичаш и почиташ. Както мило говоря на бабата, така си приказвам и с моите кончета. Жената много ми помага в грижите за Нерон и Цезар. Най-драго ми е, че внучката и внукът, който е кръстен на мен, също са влюбени в конете.
Няма да забравя една случка преди години - внучката, когато я прибираха от детската ясла, все тичаше да се гушка между конете. Не се страхуваше, че може да я ухапят, да я ритнат. Слагаше си гривите им за опашки и си допираше нослето до муцуните им, за да ги целува за лека нощ. Конят е много умно животно и разбира, когато му даваш обич. На любов с любов се отвръща- конете са такива, по-добри от хората”, разказва бай Никола.
И се оглежда откъде по калдаръмите на ул. “Гурко” във Велико Търново ще дотича малкият му внук Николай да го качва на капрата при него, за да возят гостите на старопрестолния град с файтона. Нали специално затова е дошъл тук от Горна Оряховица в този ден. От няколко години бай Никола взема файтона от конната база в Арбанаси, води с караваната конете си от родния си град и на всеки празник е неотменната атракция в Търново. “Напоследък няколко булки закарах на сватбата им, возих и един абитуриент. Децата гледат на кончетата ми като на нещо специално и това ме радва”, добавя той.
“Уж туризъм все искаме да правим, да се мерим с атракциите на Рим и Париж. Сега градовете ни се надпреварват кой да става културна столица на Европа през 2019 година.
Ние с моите кончета можем да помогнем. Само че, докато по площада във Флоренция файтонджията и конете му не могат да си вземат дъх от работа, тук българите се срамуват да се качат при мен - било им селско.
Не файтонът е селски обаче, виж - от естествена кожа е тапициран, стегнат, поддържан. Селска явно ни е още душата. Не знам да има такава вакса, с която да я замажем и излъскаме”, леко се гневи бай Никола, но бързо се успокоява и усмихнат добавя: “Не мога да ти обясня защо ги обичам. Баща ми гледаше коне. Навремето чичо ми за военните събираше по 100 коня. Знаеш ли каква гледка е това - пълни ти душата”.
Когато купувал Нерон и Цезар, нарочно искал мъжки кончета, а не кобили. “Мъжкият кон е по-як, по-става за тежка работа, каквито са моите юнаци. Жената иска по-специални грижи, пък и не е много подходяща по физиологични причини за градски условия”, с недомлъвки ми обяснява бай Никола избора си.
Неговите руски тежковози са толкова безразлични към предизвикателството на файтона, тежък 400 килограма, без шестимата туристи, насядали в него, че само отмятат червения пискюл на челата си и тръгват за поредния курс на разходка.
Когато имат работа, Нерон и Цезар изяждат по 3 килограма ечемик на ден, през другото време дажбата е по-малко, за да не затлъстява животното. “Чистенето е също толкова важно, както и храненето. Всяка заран и вечер им отделям поне по един-два часа. Сресвам ги, четкам ги, малко масаж и кончето е готово. За да искаш да ти служи, трябва да му угаждаш в грижите.”
Докато им прави сутришния тоалет, стопанинът им не спира да им говори - какво чул, какво се случило в големия град, каква работа им спазарил. Те пък го слушат, махат му с опашка, потропват на място и кимат с глава, все едно разбират всяка негова дума.
Сигурно и затова Нерон и Цезар са благи като стопанина си. На 22 септември м.г., когато във Велико Търново се изви най-дългото хоро в България, файтонът с кончетата на бай Никола пак беше между хората. На 1 март тази година пък докараха Баба Марта при децата.
“Моите коне са възпитани, съобразяват се с хората. Ако трябва да ги сравнявам с днешните младежи, конете ми са по-добри, по-любезни, много са над тях. Разбират какво им казваш, изпълняват го, а младежта - вятър я вей, ама не на бял кон. Това не ме радва - животните да са по-хрисими и човечни от хората”, коментира бай Никола.
Преди години той отглеждал впрегатни коне, които продавал в Гърция. “Гърците имаха пари и ценяха качествената стока, ние пък имахме достатъчно средства да инвестираме в нея. А сега не ми се приказва какво става в страната ни, навсякъде разруха, вече сме се хванали за просешката тояга.“
Наскоро му предложили 4500 лева за единия от конете. Отказал да го продаде, защото не искал да дели Цезар и Нерон. Когато дойде време да се откаже от работата си, ще даде кончетата на малкия си син Тодор и на внука си Николай. Защото иска да е сигурен, че животинките му ще отидат при някой, който ги обича и ще се грижи за тях също като него.
