И аз, като много други българи, страдам от високо кръвно налягане.
Постоянно пия предписаните ми лекарства. Какви са рисковете от това заболяване?
Коста Гергински,
с. Свобода, общ. Стрелча,
обл. Пазарджик
По едно съвпадение тази година Международният ден на здравето, който по традиция се чества на 7 април, е посветен на борбата с хипертонията.
Хипертонията или високото артериално налягане (АН) е изведена на първо място от 26-те най-чести рискови фактори като причина за смърт във всички региони на света. Около 62% от мозъчно-съдовите заболявания (МСЗ) и 49% от исхемичната болест на сърцето (ИБС) се дължат на неконтролираната артериална хипертония (АХ), определена като систолно („горно“) артериално налягане по-високо от 115 мм живачен стълб. Честотата на АХ е в силна зависимост със смъртността от мозъчен инсулт и умерена с общата съдова смъртност.
България е сред страните с висока обща смъртност и с много висок и нарастващ през последните години дял на смъртност от сърдечно-съдови заболявания. Това се свързва с високата честота на АХ.
За лицата на възраст 25-64 години честотата на АХ у нас е 40,1%, като за лицата над 45 г. честотата е 50,3%. 93% от хипертониците в България имат и други рискови фактори (затлъстяване, нарушен мастен обмен, тютюнопушене). При лица с болестно изявени атеросклеротични заболявания (ИБС, МСЗ и периферно-съдова болест) АХ се установява в 89,9 на сто.
Артериалното налягане има непрекъсната взаимовръзка със сърдечно-съдовия риск (ССР). Въпреки че тази връзка съществува на всяко ниво на систолното (горното) и диастолното (долното) АН, диагнозата АХ се поставя, когато АН надминава границата за норма на АН= 140/90 мм, измерено в два отделни случая. Тази граница е в тясна връзка с рязко повишаване на риска от сърдечносъдови заболявния. Ето защо всички болни трябва да се класифицират не само въз основа на степента на хипертонията, но също така и по отношение на общия ССР, който произтича от едновременното наличие на рискови фактори, органни, увреждания и заболявания.
Кои са клиничните показатели за оформяне на общия сърдечносъдов риск? Ето по-важните фактори, които оформят прогнозата: стойности на артериалното налягане: възраст (мъже – 55 г.; жени – 65 г.); тютюнопушене; повишаване на мастите в кръвта: общ холестерол – 5,0 ммол/л, „лош“ холестерол (LDL -Х/ 3,0 ммол/л); „добър“ холестерол (НDL-X – M – 1,0 ммол/л, жени – 1.2 ммол/л), триглицериди – 1,7 ммол/л.; кръвна захар на гладно 5,6 – 6,9 ммол/л.; затлъстяване (обиколка на талията – 102 см при мъжете и 88 см при жените); захарен диабет (кръвна захар на гладно 7,0 ммол/л и след обременяване 11 ммол/л.) и др. Комбинацията на 3 от 5 рискови фактори: затлъстяване коремен тип, повишена кръвна захар на гладно, АН – 130/85 мм, нисък „добър“ холестерол и високи триглицериди показва наличието на Метаболитен синдром.
Лечението на хипертонията цели да постигне максимално намаляване на дългосрочния риск от сърдечносъдови заболявания. Това налага лечение както на повишеното АН, така и на всички съпътстващи обратими рискови фактори. (По този повод искам да запитам корифеите „специалисти“ на НЗОК защо разрешават реимбурсацията само на три медикамента за лечение на сърдечносъдовия риск. Останалите пациентът си плаща сам, б.а.). При всички хипертоници АН трябва да се понижи до по-ниско от 140/90 мм, а и до по-ниски стойности, ако се понасят добре. За тази цел лечението трябва да започне преди настъпването на значими сърдечно-съдови увреждания.
Антихипертензивното лечение трябва да бъде умело съчетание на медикаментозни средства и промени в начина на живот. Последните трябва да се включват винаги, когато е подходящо при всички пациенти, включително и при тези, които изискват интензивно лекарствено лечение. Целта е да се понижи АН, да се контролират другите рискови фактори.
Промените в начина на живот, за които е известно, че понижават АН, са: прекратяване на тютюнопушенето; понижаване на телесното тегло; намаляване приема на алкохол; физическа натовареност; намаляване приема на сол; понижаване приема на наситени и общи мазнини.
Пет основни класа антихипертензивни медикаменти са подходящи за започване и поддържане на лечението: АСЕ – инхбитори, ангиотензин рецепторни блокери, бета-блокери, калциеви антагонисти, диуретици. При много от пациентите често е необходимо приложението на повече от един, два, че и три медикамента, поради което съвременната тенденция препоръчва използването на т.нар. „Фиксирани медикаментозни комбинации“. Съображенията за цена обаче никога не трябва да доминират над ефикасността, поносимостта и безвредността на медикамента. И всичко това трябва да се практикува само от лекари – специалисти!
Консултациите със специалистите осъществи доц. д-р Гео Нешев
