Село Локорско пази своите традиции с музика и танци
Автор: Мирослав Водев
От край време се носят шеги и се разказват вицове за отношенията между зет и свекърва. Как булката и майка й превърнали съпруга в заврян зет. В село Локорско комитет от 6-ма мъже, които вече са „взели страха“ на тъщите, са решили да се противопоставят и си организират карнавал на заврените зетьове.
Той се провежда през почивните дни около 1 април на площада в селото. Всяка година локорсчани приемат все повече гости, които са решили да се потопят в тази неповторима атмосфера.
Не е установено кога е възникнало селото и какво значи неговото име. За първи път то се споменава в документ от 1452 година. В него се казва, че село Локорско влиза в пожизненото феодално владение на Ахмед, син на Караджа.
В средата на XVI век той е обявен за войнуганско. Войнуганите са били рая със специален статут – те са имали право да притежават земя, да носят оръжие и да плащат по-ниски данъци, като в замяна на това са служили в помощна войска на турската армия.
Селото се намира в подножието на Стара планина на около 15 км от София. Разположено е в красива местност с широколистна и борова гора. През селото минават три малки реки, които пресъхват през лятото. Село Локорско е едно от най-живописните на територията на столичния район "Нови Искър".
По време на забавата всички заврени зетьове от Локорско дефилират пред жителите и гостите, дегизирани в женски одежди, подходящо гримирани. Изпадналите в немилост мъже представят хумористични сценки и скечове, които сами са подготвили.
Много забавен момент е, когато някои от тях решат да бягат от страшните тъщи. Те преминават през площада, оседлали коне и магарешки каручки, в които са „натоварили“ част от семейната покъщнина, имитирайки спасение от властните майки на съпругите си.
Но, за да се разбере дали зетьовете са успели да избягат, а и кой е господарят в къщата, задължително трябва да се отиде на площада. Тези прояви не минават никога без народна музика и леене на руйно вино. Така жителите на селото предразполагат своите гости, като призовават и други заврени зетьове да се престрашат и да се включат в атрактивния карнавал, където веселбата е гарантирана.
Изпълненията на самодейците от местното читалище „Христо Витков -1899“ внасят колорит в празненствата. В него много от хората на Локорско намират поле за изява. Там има младежки танцов състав, женска група за автентичен фолклор, младежка певческа група, както и група за народни обичаи.
Театралният състав, детската школа за народни танци, както и детско театрално студио допълват многообразието от дейности, който се развиват в читалището. Не трябва да се подминават и различните клубове, които има като „Етнография” – моят роден край, както и клуб по екология. Библиотеката съдържа цели 13 029 тома.
Гордостта на селото е фолклорният ансамбъл „Локорско“. Фолклорните групи към народното читалище са създадени през 1968 година като певческа и танцова формации за изворен фолклор.
През годините през тях преминават много поколения, сменят се и доста художествени ръководители. В този си състав танцовите колективи са се запазили от 2001 година. Художествен ръководител на групата е Валентина Китова. Основният репертоар са им шопските танци, но изпълняват и танци от други етнографски области на страната. Сред запомнящите им се изпълнения от шопския край са „Шопска сюита“ и „Шопски ритми“, а от останалите райони „Северняшки мотиви“ и „Общобългарска ръченица“.
Фолклорните колективи при Народно читалище „Христо Витков-1899“ имат множество изяви в различни регионални и национални фестивали: Казичане, София, Кремиковци, Враждебна, Мрамор и много други.
Качествата на ансамбъла са познати не само у нас, но и в Европа. Танцьорите изнасят концерти и правят турнета в Гърция, Македония, Турция, Унгария, Словакия, Италия, Сърбия и Черна гора.
Читалището е домакин и организатор на Фолклорен фестивал „Шопска песен“. В него участие вземат състави от цялата страна. Той се провежда в началото на юни и тази година ще е за 10-и път. Целта на фестивала е да съхрани и популяризира българския фолклор и традиции.
Този форум е правоприемник на Празниците на шопската пролетна песен, които се провеждат от 1988 година, по повод 100 години от записването на песента „Що ми е мило и драго, че се е пролет пукнала“ от локорския даскал Цветан Вълчинов.
От незапомнени времена празник на локорци обаче е Спасовден. На този ден в местността Кръста (където под вековен орех има останал каменен кръст на неизвестен гроб) се готви курбан и се събират жителите на селото. В неделния ден след Възнесение Христово се провежда и местният събор.
Друг много тачен и интересен празник е Великден по стар обичай. На него по традиция баби и техните внуци се събират, облечени в народни носии от този край, за да боядисват яйца. За оцветители те използват природни багри, като обелки от лук – за жълтата боя, липа и кантарион, за да се получи кафеникаво-жълт цвят. За червените багри се използва червено цвекло и вино, а копривата се използва за зеленото.
По древен ритуал те отиват на полето и заравят старото яйце, за да бъде житото голямо колкото яйце. По старинна българска традиция с първото червено яйце натриват бузките и челцата на децата, за да са здрави. А бяло яйце дават на новородено бебе, което не е навършило годинка и още не е кръстено. След ритуала с боядисването баба и внуче заедно замесват козунаци - отново с неща, които сами са си произвели.
Много интересна статия, за първи път я виждам.
Както написах в поле "прякор" аз съм от кошера - активен читалищен деец. Танцувам в младежкия състав от както се помня, пеех в детската група и участвам във всеки празник на селото. Искам да изкажа огромното си разочарование от безбройните грешки на тази статия... Не знам дали е редно да ги изброявам, но варират от обикновени неточности до абсолютни фантасмагории... Нямам представа дали сам сте измислили всичко, което сте написали тук или някой "доброжелател" на селото и в частност на читалището Ви е дал част от информацията, но моля поправете се или изтрийте статията, защото е абсурдна, смешна, нелепа и на всичкото отгоре на снимката, на която пише "танцов състав Локорско" не сме ние!!!!!!!!!!!!!
