Често градинарите се оплакват, че полагат твърде много грижи за отглеждането на добра реколта, но получават лоши добиви.
Автор: Дина Харизанова
Причината за това най-често е, че почвата в градината им не е хубава. Затова е добре да определим нейния състав и да се ориентираме дали тя е достатъчно плодородна.
За да даде добър урожай, в почвата трябва да има достатъчно количество хранителни вещества за растенията, които се отглеждат върху нея. Най-плодороден е черноземът, който се отличава с мощен повърхностен слой от хумус, достигащ до 110-120 см. А за най-бедни се считат подзолистите почви, в които хумусният слой е само 2-3 см.
В градинските участъци често се срещат глинести, песъчливи и торфени почви, които не са много пригодни за отглеждането на културни растения. А това изисква да се положат значителни усилия и разходи за култивирането им.
Но и най-лошите по състав почви имат някакви свои предимства пред останалите. Глинестите например се вентилират лошо, прегряват бавно и добре задържат влагата, което е много важно в засушливото лято. Освен това тя много пълноценно усвоява торовете. Подобни качества има и торфената почва.
Що се отнася до киселинността, за повечето култури са еднакво вредни както киселите, така и алкалните почви. Те се нуждаят от подобряване на физическите им свойства.
Грамотният стопанин на земеделска земя, колкото и да е малка, трябва да знае какви са нейните данни. За целта се взимат почвени образци, които се дават в най-близката агрохимическа лаборатория за анализ. След консултация със специалистите ще научите как да култивирате почвата и да балансирате добре нейния състав.
Ако наблизо до вашето населено място няма такава лаборатория, може и сами да определите приблизителните й механични свойства. Това става като шепа пръст от градината се смесва с вода, докато добие консистенцията на тесто. После от нея се оформя между дланите шнур с диаметър около 3 мм, който се свързва на колелце като геврек. Ако такъв шнур не може да се образува, значи почвата е песъчлива. Ако той се надробява при оформянето си, пръстта е леко глинеста. Когато шнурът е плътен, но при навиването си се разпада – почвата е средно глинеста. „Геврек“ с много пукнатини говори, че става въпрос за много глинеста почва. А щом се оформи хубав, плътен и градък кръг – значи това е чиста глина.
Още по-точно може да се определи механичния състав с помощта на прост опит. Парче почва се поставя в стъклен съд, залива се с вода, разбърква се добре и се оставя да престои. В утаената почва на дъното изпада пясъка, а над него се получава слой от глина. Приемайки височината на стълба с утайката за 100 %, не е трудно да се изчисли какъв процент е пясъкът в нея.
Песъчливата почва можем да подобрим с внасянето на оборски тор, като това трябва да става на малки дози, но по-често. Той не трябва да се закопава, а да се употребява като мулчиращо покритие.
Глинестата пък, благодарение на мулчирането, не се размива от дъждовете и поливките, което подобрява въздушния режим в горните й слоеве. Най-подходящ за нея е конският тор.
Торфената почва ще стане по-плодородна, ако се прекопава възможно по-дълбоко, за да се изкара пясъка от нея на повърхността, и обилно се обогатява с вар.
