Въпреки че минава за екзотично растение, физалисът вирее добре и у нас
Автор: Дина Харизанова
Из горите и храсталаците в нашата страна често се среща едно твърде екзотично за флората ни растение с ярко оранжеви кутийки, които крият в кухината си малки лъскави наситено оранжеви топчета. Народът му е дал множество имена – мехунка, пукалче, дива череша, лазаркиня, тъпанче... В последните години то се появи и по щандовете за плодове и зеленчуци под названието физалис.
Оказва се, че в Централна и Южна Америка това творение на природата, известно там пък като мексикански домат, се отглежда още от древни времена. Постепенно то завладява и северните части на континента, а през ХVІІ в. бива пренесено в Европа и Азия.
Физалисът е тревисто растение от семейство картофови. Той е близък родственик с доматите, пипера и патладжаните.
От него са обособени три групи – за храна, лекарствен и декоративен.
Този, който е подходящ да бъде използван в кулинарията, е едногодишен и се отглежда на открито там, където се садят и доматите. Но е доста по-студоустойчив и сенкоиздържлив от тях. Най-добре се развива при температура 18-25°C, като издържа на резките есенни замръзи до минус 2 градуса.
Лекарственият физалис се смята за много лековито растение. Той притежава диуретично, жлъчегонно, антисептично и болкоуспокояващо действие. Народната медицина го препоръчва при ревматизъм, бъбречни заболявания, болести на дихателните пътища, водянка и редица други заболявания. Съвременната традиционна медицина пък препоръчва плодовете като диетично средство на болните от хипоациден гастрит, язвена болест на стомаха и дванадесетопръстника, при хронични холецистити, захарен диабет и високо кръвно налягане. За целта се използват само зрелите плодове. От по-дребните плодчета трябва да се приемат по 10-15 броя, а от по едрите – по 4-8, като това трябва да става 10-15 минути преди ядене.
Разнообразието от неговите форми, видове и сортове позволява на любителите градинари да подбират тези растения, които са най-подходящи за конкретните климатични условия на съответния регион. Семена от физалис се продават в почти всеки специализиран магазин.
Растението може да се отглежда на всякакви почви, стига да не са прекалено кисели и преовлажнени. Урожаят, получен от бедни песъчливи почви, е много по-малък, отколкото от плодородните, но пък за сметка на това плодовете узряват по-рано и съдържанието на захари в тях е доста по-голямо. Не е за вярване, но от едно храстче може да се наберат до 12 кг плодове!
Той обаче не бива да се засажда след домати, пипер, патладжан и картофи, тъй като това са негови родствени култури и страдат от едни и същи заболявния и вредители, макар че физалисът се засяга много по-малко от тях. Добри негови предшественици са тиквените, зелевите, бобовите и кореноплодните растения. Особено добри резултати се постигат, когато се отглежда след краставици и зеле.
Една седмица преди посева на семената почвата се прекопава на дълбочина 15 см, след което повърхността й се заравнява. Растението може да се засажда и чрез разсад.
Семената му запазват своята кълняемост в продължение на 4 години. Преди да бъдат засети, те се накисват за 15 минути в силен разтвор от калиев перманганат, след което се измиват добре.
Не е нужно физалисът да се колтучи. Той трябва да бъде оставен да се развива свободно, тъй като плодовете му се появяват в местата, където стъблото му се разклонява. Колкото по-клонесто и по-мощно е растението, толкова повече плодове образува и респективно дава по-голяма реколта. За засилване на разклоняването му и увеличаване на количеството плодчета в края на юни върховете на отделните клончета е добре да се прищипят.
В зависимост от сорта плодовете узряват 80-100 дни след посева. Първо стават готови за прибиране долните плодове, а после тези, разположени по периферията. Това става, след като те започнат да добиват характерната за сорта окраска. Опадалите плодове в сухо време може да останат здрави върху земята в продължение на десетина дни.
Реколтата се прибира редовно, приблизително веднъж седмично. Не трябва да се бере след дъжд или роса, но ако няма друга възможност, то следва плодчетата добре да се подсушат след събирането им. Трябва да се знае, че най-добре се съхранява набраният в сухо и слънчево време физалис. Недозрялата, но здрава продукция, може да се запази в отлично състояние дълго време, понякога дори чак до пролетта.
Здравствуйте! Вас интересуют клиентские базы данных для продажи Ваших товаров и услуг?
Здравствуйте! Вас интересуют клиентские базы данных для продажи Ваших товаров и услуг? http://w.w.w/
