Вероятно в почти всеки български дом може да се открие саксия със знаменитото лечебно алое, макар родината на растението да е жарка Африка.
Днес по света от него съществуват повече от 300 разновидности, като всяка една от тях притежава определени лечебни свойства. Те се крият в сока, който може да се изцеди от дебелите месести листа. За вътрешна употреба обаче се използват само видовете, които растат като храст. Дървовидното алое е подходящо за външно приложение – например за зарастване на гнойни рани, изгаряния и алергични обриви. Но така или иначе, в домашни условия се отглежда предимно храстовидното алое, което може да послужи за първа помощ при много заболявания.
Сокът от алое притежава силни противовъзпалителни, обезболяващи и антибактериални свойства. Той се използва широко в редица области на медицината – гинекология, стоматология, дерматология, хирургия, имунология и пр., както и за лечение на различни заболявания на стомашно-чревния тракт като гастрити, колити, язви и запек, очни заболявания от рода на конюктивит, късогледство и пр, кожни заболявания, пародонтоза и т. н.
Сок от алоето може да се добива по всяко време на годината. Но не всички листа са подходящи за целта. Може да се ориентираме по техните краища – когато те са започнали вече да засъхват, значи сокът, получен от тях, ще е максимално полезен. Избраното листо трябва да се среже при основата си, а още по-добре – да бъде отчупено от стъблото. След откъсването им листата не трябва да се държат на въздуха повече от 3-4 часа, защото ще изгубят целебните си качества. Затова за лечение трябва да се употребяват колкото може по-скоро откъснати листа. Дължината им не бива да е по-малка от 15 см.
Добре е сокът да се приготвя непосредствено преди употреба, но ако това е невъзможно, може да бъде и консервиран. За тази цел получената вече течност се смесва с медицински спирт в съотношение 8:2 и се съхранява в хладилник при температура не по-висока от 15°С.
