Няма да повярвате какво ми мина през ума, докато гледах как Джеф Скотт Сото и бандата му ни превръщаха от сцената в полудяла от екстаз група хора, дошли да споделят любимата си рок музика. Удари ме гръм, че всеки, пред всекиго, за всичко е виновен.
Последното казано изобщо няма за цел да създаде у вас впечатление на хевиметъл маниак с интелектуални напъни.
Дойде от разтапящата мисъл, че тези момчета свирят и пеят страхотно. И не приличат по нищо на родните рок банди.
Не национален нихилизъм е скромната цел на всичко, което ще прочетете по-нататък, има няколко български групи, които смятам за невероятни (ФСБ e eдната от тях, просто пример давам).
Лайтмотивът му е, че у нас мисълта на дядо Зосим е изключително вярна, приложима абсолютно навсякъде и на всичко пасва като дялан камък. А Достоевски наистина е гениален, за да я измисли.
Да си продължа мисълта. Рокът у нас е мъка. Беше радост, когато бяхме чували 4-5, до 10 истински рок групи от Американско и Английско, та се радвахме на измислените тукашни „вокално-инструментални състави”.
Кой от тях измислен в ЦК на БКП или ДКМС, за да бъде аналог на „западната поквара”, кой създал сам себе си, но за да се хареса и просперира (за социалистическия стандарт на живот говоря) свирил по производствени банкети „ангажирани песни”, кой откровено некадърен, направил репертоар от 100% крадени песни на истински рок групи, отвъд желязната завеса...
Та, радвахме се ние на почти всичко, което дойде на концерт в града, в блажено неведение. А виновни за това бяха стратезите, измислили идиотската ни система и укрепващата я тъпота.
Но и ние, защото позволявахме да бъдем лъгани, знаейки че ни пробутват талаш и стърготини.
А истината е в „Кашмир” на „Лед Цепелин”, например. Не зная за киното дали да отварям дума, то ми е другото от любимите занимания, гледам откак съм станал съзнателен човек. Или за телевизия да си говорим. И въпреки това, наистина се намираха образци, които и днес помним, вече оплешивели и (уж) помъдрели.
Печално потвърждаващи идеята, че изключенията потвърждават правилото. Ами я си спомнете за родната, социалистическа литература. С какви чудни издания дивеше тя любителите на писаното слово!
„Победата – повеля на дълга” от Цола Драгойчева, десетките томове мемоари на другаря Тодор Живков, „Балада за тракториста” на не-помня-кого, „Никой няма да ми забрани да ви обичам, другарю Живков” на смятания за „един от най-класните български поети” Любомир Левчев...
Икономиката, база на живота нов, „без експлоатация на човек от човека”. Вместо селско стопанство, лека промишленост и туризъм – мегаломански излишни комбинатни чудовища, работещи с материал, който идва от хиляди километри.
Вместо нормална, разумна пазарна икономика – петилетки, излишно блъскане и свършена през куп за грош работа. През куп за грош, ама празен кош. Е, всъщност не съвсем.
Обяснимо появилите се дефицити бяха запушвани от Съюза за икономическа взаимопомощ (СИВ, по-старите, не се преструвайте, че не помните) или нов убиващ бъдещето заем от клубове на развити страни от Западна Европа. Задайте си въпрос чия е вината.
На тези, поставени на върха на България, да. А тях кой ги е поставял на върха? Гласуващите 99. 99% за демократичната БКП, разбира се. И нейните съдружни организации ОФ и БЗНС. Какво, имало страх ли? А за него кой е виновен? Не ли този, който позволява да го плашат?
Като че ли има страна на живота, в която има невинни, ако се замислите. Ето на, гадно е било, социализъм, студена война, страшният Съветски съюз, обаче хората у нас бяха добри и спокойни, обичаха се като братя и бяха истински човеци. Я помислете пак!
За пазените в тайна убийства и обири заради идеята, че „у нас не е като ужаса на Запада”.
За невероятното все пак класово разделение в безкласовото общество – работници, прогресивно селячество, художественотворческа интелигенция.
За лицемерно заявената еднаквост, а всъщност необяснимата злоба („Селянин такъв!”, „Те са от голямото добрутро, в блока „Партизански завет” живеят”, „Мани го, бе, обикновен бачкер. Хърба!...).
За това, че всички, които могат, крадяха с пълни шепи от „общото”, без да мислят, че то, бидейки такова, е и на всеки. И ако постоянно вземаш от нещо, без да слагаш в него, накрая то изчезва. И вече се намира у всеки. И не е „общо” по смисъла си.
Но стига излишна философия, заниманието е простичко, обикновено: Открийте виновника.
Неприятен извод се получава, нали? Добре, често ме ругаят за това, че постоянно гледам в миналото. Аз мисля, че който не се учи от миналото, е осъден да го повтаря, но за момент да се съглася с критиците ми, майната й на тази китайска пословица!
Да хукнем позитивно по пътя на новия живот. От 24 години бягаме по трасето и след този период чувам все повече възрастни (имам предвид над 35-годишни, помнещи и „онова”) българи да твърдят, че изобщо не е това, което са очаквали в началото.
И за това са виновни продажните политици, които разсипаха държавата, създадоха бандитите, за да ги управляват и продължават, и продължават да крадат.
А! Само те ли?
Миналото трябва да се помни,за да не се повтарят грешките.Не съм съгласен че всички крадяха.Повечето хора се трудеха честно и чакаха да им дойде реда за панелното недомислие,за "Москвич",за хладилник "Мраз",за телевизор "София" и т.н.Крадяха тези които искаха нещо повече и то веднага.Крадяха недосегаемите,приближените до власта.Една от най-гнусните манипулации е тази че всички са крали и затова всички сме виновни.Без мен,карах кораби и хранех семейството си.Лошокачествения матрял не крадеше.Крадяха бащите на тези,които сега са несменяем "елит"с ненаситен апетит за още кражби.Най-лошото е че окрадоха вярата и надеждата на хората."Вината не бе наша,вината беше чужда и другиму тежи стотонна отговорност".
