Порцеланът дълбоко е навлязъл в нашето ежедневие – можем ли да си представим живота ни без красивите кухненски сервизи, изящните чаши за чай и кафе, санитарния фаянс...
Автор: Диана Славчева
Едва ли се замисляме от какво всъщност е направен – все пак той не се среща наготово в природата. Изходната суровина за тези изделия, както и за много други продукти, е каолинът. При нагряването си този минерал не променя цвета си и затова се използва за производството на така широко разпространения бял порцелан.
В последните тридесетина години неговото търсене непрекъснато нараства, тъй като той е основен материал и за получаването на хартия и различни бои. А неговото производство е концентрирано в относително малко страни – най-вече САЩ (щата Джорджия), Великобритания (край Корнуел), Китай, Бразилия и Чехия (край Карлови вари). Впрочем минералът, известен и като „бяла глина“, носи името си от китайския град Каолин в провинция Цзянси, където е открит за първи път. В превод „каолин“ означава „висок хълм“.
Нашата страна има късмета да е една от малкото държави в света, които може да се похвалят с огромни количества качествен каолин. У нас той се добива в открити мини край шуменския град Каолиново и русенските градчета Ветово и Сеново.
Тези дни Русенският музей гостува на Природонаучната експозиция към РИМ-Бургас с изложба, озаглавена „Сенки в скалите – минерали и биоразнообразие“. Сред експонатите може да се види изящен макет на каолинова кариера.
Добивът на каолинови пясъци в България започва преди близо 100 години, в далечната 1924 г. Тогава на 6 май братя Атанасови от Варна основават акционерно дружество „Каолин“, което започва работа в района на Каолиново. Промишлените находища там са толкова богати, че все още има неразработени участъци, които могат да осигурят ценната суровина за десетилетия напред.
През 1936 г. минната акционерна компания „Дунав“ от Русе започва да разработва находищата във Ветово и Сеново. Но идва 1947 г., през която каолинодобивът у нас се национализира. И в един момент управлението на държавното дружество се установява в Сеново, което се намира на километър от Русе. Най-новият рудник – този край село Дойранци, е открит през лятото на 2006 г. Неговите запаси са над 6 милиона тона и се предполага, че може да бъде разработвано поне 20 години.
Геоложката история на образуването на находищата край Каолиново започва в праисторически времена със запълването на тукашните карстови празнини с кварц или с така наречения фелдшпатов материал. Впрочем фелдшпатът минава за най-древния минерал на планетата. В резултат на последвалите дълбоки геоложки промени са се получили и днешните каолинови пясъци.
Тук трябва да споменем, че точно тези кварцови пясъци се използват за получаването на стъкло и на кристал. Но по принцип „бялата глина“ се образува при изветрянето на гнайсове и гранити. В резултат на промиването на първичните каолини и отлагането им, се образуват т. нар. „каолинови глини“.
По всичко личи, че добивът на каолин у нас ще продължи да съществува като традиционен поминък за много от хората в Шуменския и Русенския край.
