Мирчо Спасов и досега „пие кръв” от приведените до безпомощност разузнаване и контраразузнаване
Поети са измислили Черния човек като символ на коварство, садизъм и смърт.
Автор: Борис Цветанов
В историята на българските тайни служби има един призрак приживе, един вампир, който и днес пие кръв от онова, което е останало от разузнаването и контраразузнаването ни.
Капан за наивници е шумотевицата за участието му в емблематичните соцлагери. Пред истинските му национални предателства бледнеят и легендите за масовите убийства, извършени лично от него и отстъпващи по бройка само на македонския Дракула – дружката му Лев Главинчев.
Не си струва да се занимаваме и с любовта необяснима на Тодор Живков към злодея, но е факт: на заседание на Политбюро през 1981 година, когато е повдигнат въпросът за грандиозни далавери и корупции на несменяемия зам.- министър на МВР, държавният глава удря по масата: „Политбюро трябва да е наясно, че Тодор Живков плътно стои зад Мирчо Спасов!" А зам.-министърът, това е господарят на задния двор, килера, кухнята на властта.
Мимоходом ще отбележим един специалитет на Черния човек – т. нар. „самоубийства”. Те изобилстват и често „стават” с пистолет в ареста, където самоубилият се е затварян... обезоръжен.
Необяснимо е как при цялата прозрачност на гафовете му Мирчо Спасов расте в службата със скоростта на тъмнината. По-долу ще го изясним. Иначе няма качества на професионалист. Посредствен канцеларист и толкова.
Месеци наред например той е бил убеден, че следените вече от ДС Иван Тодоров-Горуня, Цвятко Анев, Цоло Кръстев и други действат по поръчка на сивите вълци в Москва, свалили Хрушчов. Няма дори, подобно на Живков, биография отпреди Девети септември, па макар и съмнителна.
В полицията той попада като работник дърводелец при разкриването на софийската конспирация през 1936 година – една тъмна Индия, фрашкана с провокатори, един от които е Никола Христов - Кутуза, близък на Мирчо.
Ето думите на Стефан Богданов: „За мене Мирчо Спасов, който добре познавах от партийната работа, беше несъмнено бивш сътрудник на полицията". И още едно доказателство: Известният агент провокатор Петър Семерджиев и жена му Ема Герон получават за броени минути паспорти за пътуване в чужбина, парафирани от Мирчо Спасов, след което те стават невъзвращенци.
Ще се спрем повече на едно „самоубийство”, защото то и до днес се приема за елементарно. Това е първото дело на Мирчо Спасов след Девети – за ликвидирането на най-загадъчната личност в тайната история на България – Димитър Радев, Черният капитан, зам.-комендант на столицата, командвал почти всички разстрели в Гарнизонното стрелбище, един от главните герои на кланетата от април 1925 година.
Но още и юрист, блестящ интелигент, тънък психолог, Сатана и Човек с главна буква. Животът му чака Достоевски, но открай време у нас имаме всякакви идиоти и никакъв Достоевски. Та той е намерен в Перловска река с револвер в ръка и предсмъртно „самопризнание”: „Спечелихте. Бяхте прави!”. Един ден ще разкажем за светлата страна на този Черен капитан.
Сега сме се заели със завършения садист Мирчо Спасов. Преди години един поет, пишещ се за дисидент – Евтим Евтимов, включи латерната на сълзлива история за изповед пред него на палача на Трайчо Костов. Не че Трайчо Костов ни е симпатичен – той е в дъното на безотговорните убийства след преврата.
Но това, което разказва Евтимов, е лъжа – или лъже той, или са го лъгали.
Палачът на Трайчо Костов е Само Бакията (спестяваме истинското име на дългогодишния джелатин на Централния затвор, той се пропи, полудя и се обеси, но наследниците му са почтени хора). Та този Само Балтията е впечатлен от държанието на осъдения пред бесилката и му застава мирно. И тогава Мирчо Спасов изпразва целия пълнител на пистолета си в агонизиращото тяло.
През 1948 година ЦРУ разработва операция, която според летописеца му Стивън Стюард „Алън Дълес определя като неговия най-голям успех”. Друг летописец – Пиер Вилмаре, пише: „Целта на операция „Сплинтър фектър” (в превод – Факторът „Клин”) бе да внесе смут и недоверие в комунистическите среди".
Държавният секретар Джон Фостър Дълес (брат на Алън) пък коментира: „Западът се стремеше да унищожи способните кадри на управляващия елит в страните с народна демокрация. Успехът на „Сплинтър фектър” надхвърли очакванията".
Колкото и да сме скъперници на думи, ясно е, че става въпрос за процесите в периода 1948-1952 г. в Източния блок, обезглавили страните откъм кадърни ръководители. И това става възможно не толкова поради мнителността на Сталин, както се твърди, а поради „висша форма на лукавост" (Стивън Стюард), дело на ЦРУ.
Не можем обаче да не почувстваме в тая строго охранявана тайна, че „и ний сме дали нещо на света" – обезглавяването на елита на блока си прилича като две капки вода с неписания, но строго следван от топченгето Никола Гешев закон (споделил го е с партийния емисар Никола Павлов – Комара): „Ще ви обера кадърните хора и ще ви оставя кондурджиите, да видите как се управлява с кондурджии!" Няма да коментираме.
Ето схемата на „Сплинтър фектър”:
ЦРУ вербува кариерист от ДС. Той не трябва да шпионира, да организира диверсии, да изгражда мрежи – не. Той трябва да лови американски и английски шпиони и диверсанти. В ръцете му ще ги натиква самото ЦРУ. За да може вербуваният да расте в йерархията. Схемата става известна от самопризнанията на полския агент на „Сплинтър фектър", стигнал до ръководител на полските тайни служби Йозеф Свиатло, избягал на Запад в края на петдесетте години. За „Свиатловците" в другите страни можем само да гадаем. Колкото до нашенския, това несъмнено е Мирчо Спасов.
Може би в целия соцлагер неговата вербовка е била най-лесната – полицейско минало и настояще на безкрупулен джелатин.
И Мирчо Спасов „лови” бандити, горяни, шпиони, диверсанти – в оная обстановка, която благодарение на „Сплинтън фектър" е създадена атмосфера, в която обществеността вярва, а ДС без труд да доказва, че дори хора от висшия ешелон са чужди шпиони.
Един ден господарите връчват на марионетката купчина документи, изобличаващи Трайчо Костов като английски шпионин, агент на Гешев, заговорник Титовист. Мирчо Спасов може и да е посредствен в много отношения, но е във висша степен лукав. И пъхва част от „документите" – за това, че е английски шпионин, на наскоро низвергнатия от ДС Изидор (Баче) Зеев, пратен заради дивотиите си в глухата линия на Стопанската милиция. Но Мирчо си го има за първа дружка. Като него е първичен, подъл, зловещ и страшен лумпен.
Зеев се впуска в съветската легация. Почти се сблъсква с Мирчо Спасов. Явно ЦРУ е разбирало от психология – Свиатло прави същото, дори стига до Берия в Москва. Мирчо Спасов носи останалите „изобличителни документи" . Москва хвърля шапка до небесата, взема под крило Мирчо Спасов и Зеев. Удря звездният час на бъдещия, несменяем зам.-министър на вътрешните работи.
Той не е наивник като Свиатло да бяга на Запад и да бъде Господин за един ден. В България го чакат Господин за десетилетия, при това с разпасан пояс. Остава си сивият кардинал на ДС и след „отстраняването му", а след смъртта си става вампир.
Преди 25 години един бивш контраразузнавач бе напът да разкрие последната тайна на Черния човек. Беше приятел на забравения вече Серафим Северняк. Мирчо Спасов уби и двамата – вече сме разказвали за това в „Десант” – едно убийство, издържано открай докрай в стил „идеално" – без улики с измамна следа, която при анализ да сочи към Пенчо Кубадински...
