Дина ХаризановаВ разгара на пролетта фаворитите в нашата цветна градина са едрите кически божури, които са задължителен елемент във венците
за празника на буквите и славянската писменост. С тях кичим портретите на Кирил и Методий и украсяваме арките над училищните входове. Затова е много обидно, когато вместо да се изпълнят с цветни бутони, пазвите на листата им останат празни. А понякога, дори и да се покаже някой цвят, то той е ситен или пък цветовете на храста са малко на брой. Много градинари се питат защо се случва това и се чудят как трябва да отглеждат растението, така че то да ги радва с пищни цветове.
Основната грешка, която се допуска, е божурът да се засажда под гъстата сянка на дърветата, въпреки че той лошо понася пренагряването на почвата. Преполиването също му се отразява зле, тъй като може да доведе до загиване на коренището му. Но да започнем отначало. Още при размножаването на растението, клубените трябва добре да се обеззаразят с разтвор от калиев перманганат, приготвен в съотношение 2-3 г на 10 л вода. Този обем е достатъчен за 10-12 храста. Рано напролет е хубаво почвата около тях да се насипе с дървесна пепел, която се намира в изобилие в края на зимния сезон. Добре е тя леко да се закопае, за да не се отмие от дъждовете.
Когато божурът прецъфти, не бива стъблата му да се режат до земята, както често постъпват някои стопани, за да не загрозяват цветните си лехи с пожълтелите му листа. Стъблото трябва да се отреже в късна есен на около 15 см над почвата. Известно е, че освен в коренищата, хранителни вещества се натрупват в стъблата и ако всяка година те се изрязват до земята, нищо чудно храстът просто да загине „от глад“. Остатъците от старите стъбла се премахват на следващата пролет, за да се освободи място за новите стъбълца.
Друга тънкост, която спомага за по-обилен цвят, е торенето. При подхранването на това растение трябва да преобладават фосфорните и калиевите торове, а азотът да е по-малко. Торенето трябва да се извърши до 2 седмици преди цъфтежа, когато цветните пъпки вече добре са набъбнали. Горе-долу пак 2 седмици след прецъфтяването се тори отново. Освен минералните торове и дървесната пепел, подходящо за подхранването на божура е и костното брашно.
Тъй като сме алчни цветовете да са повече, затова рядко пристъпваме към премахването на страничните пъпки. Но именно те изсмукват силите на по-едрите цветове. Така че, ако ги отделим, останалите цветове ще станат много по-големи, въпреки че в този случай храстът ще цъфти за по-кратко време. По принцип божурите рядко зацъфтяват в първата година от засаждането си. Но ако това се случи, най-добре е цветоносните стъбла да се отрежат, за да укрепне храстът. Ако не ви се скъса сърцето при тази манипулация, на следващата пролет вече ще се радвате на хубави и големи цветове.
В следващия брой четете за начините за размножаване на божура
