Растението е непретенциозно и е устойчиво на болести и вредители
Автор: Дина Харизанова
Много популярен в последните години у нас стана сокът от непознатата до скоро арония. След като се оказа, че този произхождащ от Северна Америка храст се адаптира добре към почвено-климатичните условия в нашата страна, интересът към отглеждането му се засили и днес расте в множество градини, предимно на частни стопани.
Освен чудесен освежаващ сок, от плодовете се прави и пивко вино, а също и вкусни мармалади, желета и компоти. От тях се получава и оцветител за храни, сладкарски изделия и лекарствени препарати. Като стана дума за лекарства, трябва да изтъкнем, че дребните почти черни плодчета притежават и изключително много лечебни свойства. За това говори и названието й, което идва от гръцката дума aros, означаваща „помощ“, „полза“, визирайки нейната полза за здравето на човека.
Така например тя се препоръчва за лечение и профилактика на атеросклероза, ревматизъм, алергични състояния, захарен диабет, повишена функция на щитовидната жлеза и др. Свежите плодове и сокът от тях понижава кръвното налягане. Трябва да се знае обаче, че те са противопоказни при язвена болест и повишена съсирваемост на кръвта.
Аронията не е взискателна към топлината и издържа понижаване на температурите до минус 36 градуса. Но дори и да измръзнат, храстите лесно се възстановяват и след около година започват отново да плодоносят. В същото време тя се явява влаголюбиво растение, но за отглеждането й не са подходящи ниските заблатени места, където се събира излишна вода. Като светлолюбиво растение не бива да се допуска силното й засенчване, тъй като би довело до изнасяне на плодоносенето по периферията на короната.
Младите храсти са компактни, но с възрастта стават по-рехави. Вегетацията на аронията започва през април при температура средно 6-7 градуса. Тя има способност да образува множество коренови издънки, които може да се използват успешно за размножаването й. То става също и чрез отводи, вдървенени или зелени резници и чрез семена, събрани от най-плодородните екземпляри. Кореновите издънки се отделят от майчиното растение през пролетта или есента. Тези от тях, които са с добре развита коренова система, се засаждат веднага на постоянно място, а ако корените са малко, се засаждат за доразвиване. Размножаването чрез отводи и резници е също като при къпините, касиса и френското грозде.
Семената трябва да се стратифицират преди засаждането си. Две-тригодишните семеначета се пресаждат през есента или пролетта на постоянно място, като се съкращават на височина 15-20 см, като се оставят по 4-5 пъпки.
Храстите се формират така, че да се състоят от стъбла на различна възраст. Скелетният ствол е продуктивен до 5-7-годишна възраст, след което трябва да се изреже до земята. На възрастните растения се оставят около 50-70 клончета, като броят на тези на еднаква възраст следва да е приблизително еднакъв. При по-младите, след отстраняването на излишните издънки се оставят по 10-12 добре развити клонки.
По принцип аронията не страда от болести и е устойчива на вредители. Живее повече от 30 години и дава висок урожай докъм 20 години. Започва да плодоноси от 3 до 5 години след засаждането си – редовно и обилно. Цъфти през май-юни, приблизително две седмици след като се разлисти. Плодовете узряват през август-септември. Те се събират при пълна зрялост. При температури около нулата може да се оставят на дървото през цялата зима, тъй като не се увреждат от такива студове. По принцип събраните плодове може да се съхраняват много гълго време, тъй като съдържат вещества, които подтискат развитието на гнилостни микроорганизми. При държането им в условията на ниски температури (замразени например) те губят своята тръпчивост и стават много по-вкусни.
