Имам чувството, че всички полудяха. Едновременно. Некадърникът, докарал стотици хиляди българи до просешка тояга, грее от всички телевизионни канали. С трогателната си простащина, махленския си изказ и твърдото убеждение, че е напълно прав. Помощникът му (напоследък все по-ясно става, че му подливал вода през цялото време) обикаля цялата страна, харчи по 42 000 лева на ден за охрана и бензин и все така безогледно продължава да лъже хората, че е света вода ненапита.
Прокурори твърдят, че има доказателства, че е извършил престъпление. Вместо да се скрие много дълбоко, в миша дупка, той иска обяснения кой го е натопил. Всъщност, не по-различен от шефа си, за когото постоянно излизат компромати.
Друг един, позволил на най-близкото си обкръжение да съсипе и ограби съграденото от нашите майки и бащи, също иска отново да го прави, твърдейки че по негово време ни било най-добре.
Виждал съм го на живо, дойде в театъра на нашия град, за предизборна среща. Посрещнат беше с френетични крясъци, имах чувството, че съм на сборище на полудели хора.
Залата беше пълна с лели със сини коси (боядисани в синьо, имам предвид), на чист български език им казват „реститутки”. Стоях, слушах особеното му „р” и си мислех, че донякъде съм щастлив, щом имам възможност да видя и чуя истината със собствените си очи и уши, а не да я гледам, слушам и чета, изкълчена по телевизии, радиостанции и вестници, на които е платил, за да я покажат, каквато той иска.
Мисля за себе си като за неособено плашлив и чувствителен, обаче винаги се вцепенявам, когато виждам мъжът-патриот, неособено висок, но с чисто бяла коса.
Той е теолог.
Поне такава диплома взе напоследък, с която проглуши ушите на цяла България. По едно време го харесвах, беше много отдавна, той беше автор на тарикатски статии в едно списание за мъже.
Пишеше статии в смисъл „Пичът е пич, дори и вместо с двеста, с два лева в джоба. Пичът е пич, дори и когато пуши „Арда”, а не „Ротманс” (простете за неволната реклама).
От човек, стоял близо и впоследствие изпаднал в силно омерзение от него, съм чувал, че горепосоченият, откак влязъл в Народното събрание, не пушел нищо повече от пури за сто лева бройката, а любимото му вино струвало не по-малко от триста лева бутилката.
Същият той измисли предизборно да обикаля страната и да дава пари на окъсани граждани, които не могат да си покрият дори сметката за ток.
Имам да кажа и за един очилат и зализан тип.
И той е убеден, че има пълното право да стои начело на България. За която първият му истински работен ден е бил като неин министър-председател.
Начело е на партия, която мрази изедниците-чорбаджии, но от своите редове е излъчила най-много такива (образно казано, не се хващайте за думата). Мъчно ми е да гледам как неговите почитатели го славославят със същия хъс и лудост, както онзи от по-горните редове в театъра.
Очевидно не мислят с главата си и не си дават сметка, че това, което свързват с него (безплатно здравеопазване, училище и спокойствие), е било плащано с техните пари. И затова са получавали заплати, срамни и недостойно малки.
Като заговорихме за очила, няколко думи и за една дама със същия аксесоар.
Тя пък иска нормалност.
Тя говори, че няма нищо по-хубаво от това българинът да е нормален. Удобно забравяйки, че когато изглеждаше нормално и имаше право и задължение да защитава българските интереси в обединена Европа, позволи най-ненормално те да бъдат оплюти и отречени от лобистката енергийна европейска върхушка.
Лошо ми става само като гледам и слушам председателя на една партия, основана и поддържана основно от мои сънародници, изповядващи друго вероизповедание.
Държани от десетилетия в нарочно неведение и вцепеняващ страх с идеята, че никой друг не може да им направи това, което тя благоволява да им стори веднъж на годината.
Този председател преди около месец гордо изкрещя от един митинг: „Горд съм, че съм начело на единствената партия, която не е основана на етнически принцип”.
Той, откакто е станал политик в България, винаги е бил дясна ръка на доказан агент-провокатор на старата социалистическа система, натрупал несметни богатства, срам за честните, счупени от неблагодарен селски труд свои избиратели.
Ако продължа да изброявам, няма да стигне цяла вестникарска страница. Виждате и слушате тези хора ежедневно.
Така ще бъде още две седмици. До поредния цирк, наречен у нас „свободни и демократични избори”. В който вие ще вярвате, че сте гласували по съвест, а „съвсем случайни хора” ще помагат на бременни председателки на секционни избирателни комисии с носене на чувалите с вашите гласове към... „правилното място”, а не където трябва по закон.
Лошо ми става и от мисълта на социолозите, че ако се повтори положението от миналите парламентарни избори, у нас ще гръмне гражданска война.
Колкото и безмерно да обичам България, не ме напуска странното чувство, че тук живеят хора страшно простовати и лековерни. Усещат на гърба си, че живеят зле, получават стотинки, смятат, че са постоянно лъгани от този или онзи, но продължават да му засвидетелстват уважение и вяра.
Ще кажете, че съм написал пасквил. Ще кажете, че съм злобен и зъл.
Не. Отчаян съм. Почти напълно. Но все си мисля, че има Видовден.
(На кого му пука, шест почивни дни са, да се напием, пък... каквото стане)
А човешкото ни достойнство? Българското ни?
