Малките кореноплоди са пълни с полезни вещества, много витамини и малко калории
Автор: проф. Христо Мермерски
Едни от най-първите зеленчуци, които след дългата зима ни предлагат рано напролет свежи витамини към менюто ни, са репичките. Те са най-близките родственици на ряпата, но са се появили доста по-късно от нея – чак през Средновековието – в резултат от нейната селекция.
Латинското име на този зеленчук Raphanus sativus произлиза от латинската дума radix, което означава буквално „корен“. По същество наистина репичките представляват удебелени мини коренчета, наситени с много ценни биологично активни вещества, които помагат при най-различни заболявания.
Преди всичко този ранен зеленчук представлява първият пролетен източник на натурална аскорбинова киселина, казано иначе – витамин С. Една връзка репички напълно заменя половин лимон, три домата или десетина сливи по съдържание на ценния витамин. Безспорно е установено, че репичката стимулира защитните сили на организма. Както и останалите нейни събратя, принадлежащи към семейство Кръстоцветни, и тя е способна да предотвратява възникването на рак, особено на гърдата и на дебелото черво.
Кореноплодите съдържат също витамини от групата В, РР и много минерални вещества като калций, калий, натрий, фосфор, магнезий и желязо.
Интересно е да се отбележи, че съдържанието на белтъчини в тях е два пъти по-голямо, отколкото при другите представители на тяхното семейство. Освен това в тях има много полезни ензими, целулоза, захар и дори мазнини.
Репичките са незаменимо средство за отслабване, тъй като тяхната калоричност е само 15 ккал/100 г. Затова може уверено да заложим на приемането на по-големи количества от тях, без да се опасяваме за стройната си фигура. Още повече те възпрепятстват отлагането на мазнините и спомагат за подобряване обмяната на веществата. Затова диетолозите горещо препоръчват салатите от репички, когато искаме да се отървем от излишните килограми.
Но ползата от тях не се изчерпва в стопяването на сантиметри от талията. Те се използват и в борбата с други сериозни недъзи. Целулозата, на която са богати, ускорява обменните процеси и извежда от организма вредния холестерин, като така подобрява и храносмилането. А това е много важно за хората, страдащи от затлъстяване, подагра или захарен диабет. Впрочем този зеленчук е способен да нормализира нивото на захарта в кръвта. Той повишава имунитета и стойностите на хемоглобина, а отделно облекчава радикулита, запека и мигренозните болки. Репичките стимулират също растежа и развитието на костите у подрастващите и са много полезни при по-продължителна и изнурителна умствена работа.
И сокът от тях е много полезен. Желателно е той да се употребява заедно със сок от моркови, иначе може да „разяде“ слизестата обвивка на стомаха. Миксът от тези два сока възстановява тонуса на стомашно-чревния тракт, облекчава симптомите на астма и бронхит, лекува кашлицата. Народната медицина препоръчва при остри респираторни заболявания да се смесват сок от репички, моркови и целина в съотношение 3:8:5 и от получената напитка да се изпива по половин чаша 2-3 пъти на ден.
Благодарение на съдържащото се в репичките масло пък те се смятат за особено подходящи за почистването на черния дроб и жлъчния мехур. Но с тях трябва да се внимава и да се консумират по-ограничено от хора, страдащи от стомашни заболявания, тъй като може да изострят състоянието им. Затова като средство за лечение на радикулит и невралгия например кореноплодите се настъргват и получената кашичка се налага на болните места под формата на компрес.
Този зеленчук не трябва да се употребява при инфаркт, миокардит и сърдечна недостатъчност, а също и при инсулт, тъй като способства за образуването на тромби и запушване на кръвоносните съдове.
