Основно божурът се размножава чрез разделяне на храстите или стъблени резници.
Трябва да се спазва правилото, че подходящи за размножаване са по-възрастните растения, не по-млади от 7-10 години.
Когато времето се затопли през пролетта, божурът се изкопава на дълбочина 20 см. Почвата се почиства внимателно и с остра лопата се срязва горната част на храста. Той повече няма да е нужен. Срезът трябва да е един и равен и се прави на 5-7 см под пъпките за възобновяване. Коренището се засипва с хранителна градинска почва и се оставя да събере сили преди пресаждането си на ново място до следващата година.
Размножаването по този начин се извършва през август-септември. Преди засаждането на разделеното коренище на ново място е добре мястото на разделянето да се намаже с каша от 500 г дървесна пепел, разтворена в 10 л вода. Самото разделяне на коренището се извършва, като се измие под струя вода и се остави на сянка за 6 часа. Така клубените омекват.
Стъблото се изрязва на височина 10-15 см от коренището. Всяка нова част, която се получава при разделянето на коренището, трябва да има по 3-5 пъпки и 2-3 клубени с дължина около десетина сантиметра.
Старите и болните части на клубеновото коренище се отрязват с остър нож до здрава бяла тъкан. Тези, които ще се използват за засаждане, се поставят за няколко часа в слаб разтвор на калиев перманганат. Срезовете обилно се посипват със стрити въглени от някое огнище и се оставят за едно денонощие на сянка. Тази процедура е нужна, за да се образува защитен слой върху отрезите, който да защити тъканта от проникването на инфекции. Ако дълго време след това божурите не зацъфтят, е възможно да са допуснати някои грешки.
Сред тях най-често срещани са дълбокото или пък плиткото засаждане на клубените; липсата на достатъчно хранителни вещества в почвата или прекалено наторяване с азот; използване на прекалено големи парчета от деленето на коренището или недостатъчна почвена влага.
Не е желателно божурите често да се пресаждат от едно място на друго и да се откъсват прекалено много от цветовете им. Нека те останат повече върху храста, за да радват околните с красотата си. А и така ще цъфтят по-дълго и по-пищно.