Как една истина, повторена хиляди пъти, може да се превърне в лъжа
Автор: Веселин Максимов maximov@desant.net
Чували сте го хиляди пъти, но от месец насам сигурно ви е втръснало. Различни хора обясняват, че те са „майка си и баща си”, целта на всички останали е само да ви излъжат и ограбят, а те обясняват, че ще мислят и живеят единствено заради вас.
И накрая, думм – „Купуването и продаването на гласове е престъпление”.
Аз имам идея – трябва (всъщност трябваше, вече няма време, днес е последният ден от агитацията) това сакрално за родната дУмокрация изречение да бъде казвано в картечарски стил, като онова, в края на рекламите за всякакви най-причудливи лекарства – „Предиупотербапрочететеупътването”.
Защото е толкова безсмислено, колкото и онова, медицинското предупреждение. И стои само за парлама, колкото да бъде спазен законът.
А законът у нас, както отдавна знае и най-невръстното българче, е врата в полето.
Ако гледате предизборните хроники по телевизиите (сте силно психически увредени, но това е ясно), може би сте видели репортажите за петдесетте млади и образовани роми, минали стаж в Народното събрание, които като една хвърковата чета на Бенковски ще обикалят по циганските махали, агитирайки събратята си да гласуват по съвест.
С удоволствие мога да се хвана на бас, че те ще останат прашасал спомен с лек дъх на екзотика веднага след като излязат последните резултати от вота.
Подобни гледки влизат в графа „Отчитане резултатите от проекта по СМИ”. В случая тайнствената абревиатура означава „средства за масова информация”.
Влизали ли сте скоро в някоя гадна, миризлива и отчаяна циганска махала? Ако да, имате ли силна вяра, че нейните полудели от мизерия обитатели ще си дадат гласа за някой лъскав костюмар от екрана, който (не) са виждали на екрана, а не за този, за когото са ги заплашили да го направят? При това, с добавка от 50 лева и обещани още 50 след това?
Следват два житейски примера, които тълкувайте както решите:
Семейство млади и светнати висшисти, с един син, компютърно генийче с интереси към уебдизайна, съвсем невъзмутимо ми обявиха, че са продали своите гласове.
Първичната ми реакция беше да крещя „Как така?”, но с мъка я сподавих и се загледах в тях. По лицата им прочетох трудно обяснима физиономическа смес.
Някакъв коктейл от омерзение, погнуса, презрение и ехидност. Понеже бях на гости, след две ракии попитах „Защо?” Отговориха ми с размера на нетната си месечна заплата. За момент се замислих, че ако бях на тяхно място, май-май и аз...
Уважаван мой колега, шеф на редакция на медия, която има сериозно влияние, по време на миналите местни избори отишъл при мастит бизнесмен, водач на партийна листа, за която е научил месец преди демократичния избор.
Вадил колегата тарифи за отразяване на „мероприятията по кампанията”, въртял, сукал, обяснявал... Гореописаният го изслушал (уж) с голямо внимание, обяснил, че той точно от тази медия се информира за обществено-политическия живот в България, по принцип го кефи всичко, което вижда и чува в нея, но накрая му задал обикновен въпрос.
Попитал го защо трябва да дава тези пари на тази медия, при положение че електоратът му не я гледа и слуша („те гледат само онез, с големите цицки”). И му обяснил, че за тази сума той може да си купи поне.... гласа.
Колегата, макар много остроумен и находчив, просто онемял. Рязко му свършили идеите как да отговори на неговата логика.
Ако е избягало от вашето внимание, Изборният кодекс се промени.
Централната избирателна комисия има право да удължи изборния ден до 21 часа, ако пред секционната такава все още има чакащи избиратели. Радостно е, не мислите ли?
И бездруго представителите на партиите имат свои хора на всички нива, във всички избирателни комисии, така че попитайте себе си какъв е проблемът ударна група да извлече предварително набелязани воутъри (ето и аз заговорих на американски), да им сипне по 200 лева на калпак и ги подгони към секцията.
В този ред на мисли, друг приятел, чиято работа го задължава да обикаля целия свят, каза, че смята да кацне в България два часа преди края на изборния ден и да упражни своето право на вот.
Желая му успех в романтичното начинание, дано не попадне в такава, където е заключено и строго и милиционерски му се казва, че нарушава обществения ред.
Наблюдатели? Че откога такъв интерес?
Не мислете, че след ограничаване на броя на застъпниците до един на секция няма чалъм за друга шмекерия. Ако си направите труда да погледнете интернет страницата на ЦИК, ще останете изненадани колко хиляди са се записали като наблюдатели от организации от Европа и света, в името на демокрацията да следят дали у нас не стават простотии.
Хора врели и кипели в изборите този път са зашеметени от бройката. Подробността е, че тези наблюдатели имат особен статут – могат да гласуват в която секция си изберат, нали задачата им е да обикалят и да се борят против шмекериите. Да ви навява мисли за контролиран вот? Примерно, в секции, в които се знае, че традиционно гласуват за една партия (сетете се за коя).
Целокупна всенародна радост е клипът с Куката и Косъма.
Главни действащи лица в него са станалите прочути от крими сериала „Под прикритие”, любимци на всеки българин, Куката и Косъма.
Актьорите Мариан Вълев и Александър Сано остроумно разиграват как мутрите у нас откровено се разкайват и ругаят режисьора и сценариста, задето ги е пратил в такъв безсмислен телевизионен клип, посветен на купуването на гласове.
От екрана те зоват за достойнство и морал. Разясняват, че в живота няма как да бъде пренаписан сценарият, продал си се, пускаш каквато бюлетина ти кажат и чао.
„Куката гласове не купува, брато!”
Нали ви казвам, купуването и продаването на гласове е представление.
