Нели Бочукова сбъдна мечтата си да плете съдове от шушлопа

Автор: Здравка Христова Снимки: авторката

Есенно време, когато се обере царевицата, жените са заделяли най-хубавите листа, от които през зимата на седенки са плетели рогозки.
Днес този занаят е артистично видоизмен и вместо постелки за пода, Нели Бочукова от горнооряховското село Първомайци плете от шушлопа сервизи за кафе, кутии за бижута, вази, кани, рози. „Този занаят ме привлече преди повече от 25 години. На „Самоводската чаршия“ във Велико Търново имаше една баба, която правеше уникални неща с царевична шума. Бях много млада и се впечатлих от майсторлъка й“, разказва за първите стъпки в увлекателната си дейност Нели Бочукова.

Попитала възрастната жена с чевръстите пръсти дали си търси ученичка и плетачката с охота приела да учи любопитното момиче как се правят слънца, панери и вази. Времената тогава бяха други, занаятите не бяха на почит, а на хората, които ги упражняваха, се гледаше с лошо око – научих се, но така и не се наредих на чаршията да продавам изделията си, спомня си Нели.

Животът й обаче така я завъртял, случило се точно придобитите умения днес да й влязат в помощ. За да изкарва прехраната си, тя се е върнала към старата си мечта. От две години основното й занимание е точно да майстори сувенири от натурална царевична шума. За да се подготви професионално, този път ходила на уроци при майсторка в Пловдив.
„Тя ми показа основните техники, а усъвършенстването стана вкъщи. Плетенето с шушлопа не е занаят или изкуство, което се учи по интернет.

За рогозката и щорите не е проблем, защото е равна плетка, но не е същото, когато се майстори ваза или делва, например. Трябва някой да ти хване ръката, да ти покаже как да завъртиш ликото, как да го препъхнеш, кога и как да направиш наметка и кога свивка, но най-важното е душата и сърцето да те водят, споделя за изкуството си Нели Бочукова.
Работи се основно с пръсти, това няма нищо общо с техниката на плетене с куки. И далеч не означава, че ако си майстор в дантелите и якичките на една кукичка, вече си готов да замениш преждата с беленица, пояснява майсторката на царевични съдове.

Като всяко ръчно изработено нещо, и плетенето на кутии за бижута и вази е трудоемко и бавно занимание. Важно е да има желание, тогава работата спори, разказва Нели.
Към произведенията й определено има огромен интерес. Заглеждат ги както чужденци, така и нашенци. Нормално, обяснява тя, занаятът й е позабравен и тепърва интересът към него се възражда.
Сега майсторката преследва нова цел – да си има свое ателие на „Самоводската чаршия“, където има различен дух – по-артистичен, по-креативен. И това се усеща във въздуха.

По професия Нели е пощенска служителка.
Останала без работа, тя предпочела да се махне от „лудницата“ в София и категорично избрала тишината на село вместо динамиката на големия град. Най-голямото предизвикателство в новия й начин на живот е набавянето на материала за произведенията й. Шумата не се продава по магазините, а царевица вече се отглежда само в големите земеделски кооперации или пък от арендатори. Тъй като става въпрос за огромни площи, никой ръчно не прибира шума. След събирането на реколтата през полето минава вършачката и всичко се смила още на място за силаж. Сухи стебла и листа за сувенирите не остават.

„Засега се справям благодарение на Опитната станция в Самоводене, където ме пускат да си събера колкото шума ми е потребна“, казва Нели и продължава обясненията на технологията по обработката на материала.
Шумата се изчиства листо по листо, като се отделя внимателно от кочана и се отстранява свилата. След това следва стабилно изпиране на шушлопата. Накисва се във вряла вода, за да паднат всички боклучета и разни буболечки, след което започва голямото мачкане, на ръка. След изпирането се суши, накъсва, надипля, в зависимост от това какъв артикул ще се прави от листата. Непосредствено преди работа подготвеното лико се навлажнява, за да стане по-еластично.

Така приготвеният материал може и да се оцветява с текстилни бои. Вероятно има заместител на шумата от кукуруз, но аз си предпочитам автентичния начин, стигнал до нас от древността, казва Надя. Така, убедена е тя, предметите стават още по-красиви, особено ако в тях се вплете красиво мънисто или камъче.

„Приятелките ми се радват, когато им подаря моя ваза или кутия, но на никоя не й се занимава да плете с царевична шума, защото е пипкаво и трудоемко. Днешните жени нямат време, а и не са възпитани на спокойствие. Например, кана от шушлопа с височина към 40 сантиметра се изплита най-малко за два дена. Ама трябва плетене от сутрин до вечер, не помотване“, предупреждава майсторката.

Когато ти влезе мухата, ръцете сами се движат и не забелязваш как минава времето, идеята трябва да се осъществи, иначе нямам покой, добавя тя. Майсторката сама си измисля моделите на съдовете. Изделията й се поддържат много лесно в домашни условия. Не се мокрят, но от време на време се почистват от прах. Това е достатъчно произведенията й да радват окото у дома поне 20 години.


В категории: Традиции , Горещи новини