Лечебното великденче (Veronica officinalis) е многогодишно тревисто растение с пълзящи стъбла.
Цветоносните му дръжки израстват от пазвите на листата. Цветовете са бледосини с лилав оттенък, по-рядко бели.
Билката съдържа много органични киселини (оцетна, млечна, винена, лимонена, ябълчена), етерично масло, азотни съединения (холин), кумарини, дъбилни вещества, флавоноиди, витамин С и други съставки.
Лекарственото й действие е твърде широко. Тя притежава бронхолитично, противокашлично, противовъзпалително, противоболково, антитоксично, кръвовъзстановяващо и пр. действие, възбужда апетита и премахва спазмите.
В народната медицина се използват различни лекарствени форми от нея. Така например настойката подобрява апетита и помага при заболявания на черния дроб и бъбреците, язва на стомаха, главоболие, бронхиална астма, безсъние и ревматизъм.
Външно настойката от великденче се използва при изгаряния, гъбични заболявания и гнойни кожни раздразнения, изпотяване на краката и за промивка на различни рани. Тя се получава като 250 г сок, изцеден от свежото растение, се залива с 250 мл 90-градусов спирт и се оставя да престои 10 дни. След това течността се филтрира и към нея се добавят още 250 мл от същия спирт. Сокът е полезен също при бъбречни заболявания и подагра. А ваните с билката лекуват кожни заболявания при децата. Цветовете на растението намират приложение в хомеопатията за лечение на бронхити, цистити и хронични язви и рани. В качеството й на мочегонно средство българската народна медицина прилага билката при камъни и песъчинки в бъбреците и пикочния мехур.
Използва се цялото растение, без корените, събрано по време на цъфтежа му. Изсушената билка се съхранява в картонени кутии, амбалажни торбички или пък в щайги, застлани отвъртре с хартия. Самото сушене се извършва при температура 35-40 °C, като срокът на годност е 2 години.
