Участниците ще се борят за престижната награда – статуетката „Златната камила“, изработена от Христо Дюлгеров
Автор: Севдалина Пенева
„Най-празният от нашите дни е оня, в който не сме се смели нито веднъж“
Чудомир
Колкото и странно да звучи, в Югоизточна България и в Родопите някога са се отглеждали и камили. Никой не казва как и защо се появили издръжливите на пустинни условия животни у нас, но е факт, че едногърбите добичета добре се приспособили към нашия климат. Най-голямата им популация е била в района на Тополовград.
Всяка година по няколко пъти дълги кервани потегляли за Близкия изток и Турция, натоварени с вълна от фабриките на местния чорбаджия Добри Желязков – Фабрикаджията. Служели и за пренасяне на въглища по трудно проходими планински маршрути в Родопите.
С построяването на ж.п. линията Кърджали-Момчилград използването им като превоз се обезсмислило, затова през 40-те години на миналия век родопчани се отървали от камилите. Продали ги на Тополовград, който вече бил известен с традициите си по развъждането им.
После в страната масово навлезли товарните автомобили и обречените на изчезване животни били използвани само като лятна атракция в морските курорти Слънчев бряг и Несебър. Някъде през 60-те години камиларството в Тополовград окончателно замряло.
Точно преди 18 години обаче споменът за забравените камили оживя по един нестандартен начин. През 1994 г. инициативен комитет начело с Красимира Ятакчиева (днес началник на отдел „Хуманитарни и социални дейности“ в Община Тополовград) извоюва правото сакарският град да се превърне в ежегоден домакин на Международния фестивал на любителските комедийни театри, пантомима и сатира, а образът на камилата да стане негов символ.
Това се случи в Бургас, по времето на национален форум на самодейни театрални трупи, в чиято програма обаче Тополовград по някаква причина не беше включен. След дълго настояване и молби, журито най-сетне се съгласи да види постановката на любителите актьори от местното читалище „Св. св. Кирил и Методий – 1894”, но извън рамките на конкурса.
Очевидци и до ден днешен се вълнуват от спомена, как останалите почти насила оценители в залата първо гледали смаяни играта на хората от Тополовград, които се раздали на сцената с цялото си сърце и душа, а после дълго ги изпращали с бурни аплодисменти, изправени на крака.
Така още на следващата година, с указ на Министерството на културата, малкият град вече бил домакин на престижния форум. Днес той носи името на големия български актьор Велко Кънев, който до смъртта си през декември 2011 г. съдействаше изключително активно за популяризирането на фестивала и за набирането на средства за провеждането му.
„Фестивалът е големият празник на Тополовград. Той е символ на съхранената театрална традиция и на впечатляващите успехи на Тополовградския театър, превърнал се в духовна емблема на града. Всяка година през седемте фестивални дни улиците на града се изпълват с гости от цялата страна и от чужбина, това е времето, когато разпилените по широкия свят тополовградчани задължително се завръщат у дома, за да съпреживеят с близките си неповторимите емоции от празника“, казва Красимира Ятакчиева, на чиито нежни рамене се крепи цялата организация на събитието.
По традиция, фестивалът официално бе открит с шествие и церемония по издигане на националните флагове на държавите-участнички, които тази година са 6 – България, Молдова, Украйна, Гърция, Турция и Македония.
Първи на сцената се изявиха актьорите от Народно читалище „Дружба – 1870“ - Харманли, които представиха „Държавните липи“ по Ст. Л. Костов.
Домакините от „Св. св. Кирил и Методий – 1894” в Тополовград пък заслужено си спечелиха бурните овации на публиката за постановката „Министрите идат“.
Компилацията от миниатюри по разкази на Чудомир е дело на режисьора Вълчо Янев, а оригиналните декори – изпълнение на Петко Ятакчиев и Димитър Тодоров.
Представленията ще продължат до събота, 18 май, а накрая най-добрите самодейни състави ще бъдат отличени от компетентно жури, председател на което тази година е обичаният актьор Иван Ласкин.
Освен първа, втора и трета награда, са предвидени отделни призове за най-добра главна мъжка и главна женска роля, както и за четири поддържащи. На носителя на Голямата награда ще бъде връчена статуетката „Златната камила“, която пък е дело на известния художник и скулптор Христо Дюлгеров. Той е родом от Тополовград, известен е със своите творби металопластики „Хитър Петър и Настрадин Ходжа“, „Бай Ганьо“, „Виолончелистка“, „Свети Георги“, „Римска колесница“.
През 2011 г. друга негова творба получи огромно признание. На 20 май, точно за закриването на международния театрален фестивал в Тополовград, Дюлгеров откри своята триметрова статуя на Исус Христос. Скулптурата е единствена по рода си у нас. На гърба на монумента са изсечени Десетте Божи заповеди. Монтирана е пред храм „Света Богородица", с лице към града.
Най-ранните сведения за Тополовград са от османски данъчен регистър от 1492/93 г., където е посочено селище под името „Кавъклу” с 33 мюсюлмански семейства. През втората половина на XVI в. Каваклу (или Кавакли, Каваклъ) е отбелязано като тимарско владение на няколко души, а в началото на XVII в. е превърнато във вакъф на султан Баязид II и в него са живеели 104 християнски семейства.
През последните десетилетия на XVIII и началото на XIX в. каваклийският район става арена на кърджалийски набези. По това време там шета Индже войвода, чийто байрактар е Кара Кольо от село Омарчево, станал по-късно игумен на манастира „Света Троица”.
За идеята на известния скулптор Христо Дюлгеров (на снимката) да извае страховития хайдутин от сакарски мрамор, за живота и смъртта на байрактаря и за легендите, които витаят около манастира „Света Троица“, четете в следващия брой.
Най-ранните сведения за Тополовград са от османски данъчен регистър от 1492/93 г., където е посочено селище под името „Кавъклу” с 33 мюсюлмански семейства. През втората половина на XVI в. Каваклу (или Кавакли, Каваклъ) е отбелязано като тимарско владение на няколко души, а в началото на XVII в. е превърнато във вакъф на султан Баязид II и в него са живеели 104 християнски семейства.
