Ръководителите на учебното заведение помогнали Пловдив, Стара Загора и Бургас да не минат в Гръцко
Автор: Камен Христов
Художникът Цанко Лавренов, известният капелмайстор Георги Шагунов и общественикът емигрант Петър Увалиев са едва неколцина от известните възпитаници на някогашния пловдивски Френски колеж „Свети Августин”, основан в Пловдив от Ордена на отците успенци през 1904 г.
Този орден бил сравнително нов - създаден през XIX век във Франция, а първата му мисия в чужбина е в България. Монасите Галабер, Бартелеми и братята Шелие, които били образовани в най-реномираните европейски университети, идват в Пловдив през 1863 г. и със собствени средства и труд построяват до църквата „Свети Лудвиг” първото българско католическо училище „Свети Андрей”.
В същата година е основан и Робърт колидж в Цариград. 7 г. по-късно отец Александър Шелие открива към пловдивското училище допълнителни френски курсове. Тези, които ги завършват, се превръщат в първите добре образовани чиновници в Източна Румелия. През 1882-1883 г., след масовото изселване на турците, е купен конакът на хаджи Ариф и няколко изоставени къщи на брега на р. Марица. Конакът, след основен ремонт и преустройство, през 1884 г. се превръща в първия дом на френския колеж в Пловдив.
Учениците, които в началото са едва десетина, са настанени в сградите на стария бейски чифлик, стопанският двор е превърнат в парк, а на метри от кварталната джамия е издигната църквата на колежа.
На откриването и освещаването му присъстват духовният водач на пловдивските католици монсеньор Менини, френският консул Касса, висшите румелийски чиновници и чуждестранните консули в Пловдив.
Славата на колежа постепенно се разнася, заради отличната подготовка по френски и други чужди езици, западноевропейската култура и строгата дисциплина. От учебната 1893-1894 г. към колежа е създаден и пансион. Три години по-късно учебното заведение е признато официално от Министерството на народното просвещение.
По това време ръководството на колежа е поето от отец Ели Бикмар. Броят на учениците расте постоянно, старият конак става тесен и Бикмар вика на помощ известния архитект Мариано Пернигони. През 1904 г. е издигната първата триетажна сграда, към която 3 г. по-късно е пристроена още една. Днес на това място се намира Пловдивската духовна семинария.
По време на Балканската война учебните занятия са преустановени, а колежът е превърнат в болница със 150 легла. След войната ръководството отново се заема с преподаване, като мисли и за разширение. Собствениците на съседните имоти обаче искат прекалено високи цени и ръководителят на колежа отец Жерве Кенар се отказва.
Едва през април 1914 г. е положен основният камък на новата пететажна сграда, в която днес се намира Ректоратът и няколко от факултетите на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”. Избухването на Първата световна война спира строежа и той е подновен отново през 1919 г. Колежът превръща Пловдив във френски културен център, а славата му се носи чак до Одрин.
Напливът от желаещи да се обучават тук расте. Новата сграда е осветена с бляскава церемония на 3 юли 1921 г. На покрива й има тераса, до входа е устроен красив парк, вдясно е театралният салон.
Сградата се отоплява с парно и се осветява с електричество. „България след голямата световна разруха не е изгубила силите си. Франция възхвалява културния подем на България от 40 г. насам, който й отрежда първо място между просветените народи, защото е една от страните, в които има най-малко неграмотни”, казва в речта си тогавашният френски пълномощен министър у нас Жорж Пико.
Кабинетите по физика и химия на колежа са оборудвани с такива уреди, каквито нямат дори висшите училища на Франция. Тук в продължение на 30 години функционира и най-добрият педагогически музей в Европа.
През 20-те и 30-те години на ХХ век към колежа има детско училище, първоначално училище, подготвителен и специален клас, прогимназия, полукласическа, реална и търговска гимназии.
Сред преподавателите на колежа са Петър Динеков и отец Камен Вичев, убит след скалъпен процес от комунистите през 1952 г. и обявен за блажен през 2002 г. от покойния папа Йоан Павел II. В колежа е създаден първият у нас училищен духов оркестър, група за фанфарна музика.
Когато в България футболът е напълно непознат, колежаните ритат топка, а монасите им преподават бокс, гимнастика и още десетки неизвестни за българите по това време спортове.
През 1923 г. ръководството на колежа купува парцел от общината за 1,5 млн. лв. и строи игрището „Св. Августин”. То дълго време е единственото игрище в Пловдив, където се провеждат футболни, баскетболни, волейболни и тенис мачове. Днес на това място се намира стадион „Христо Ботев”. Повечето от възпитаниците на колежа са православни, има евреи, арменци, мохамедани, дори будист. Френските монаси непрекъснато ги учат на родолюбие – изследват българската история, издават в Париж книги за България, публикуват в западната преса статии за красотите на България и качествата на нейния народ.
Някои от френските преподаватели взимат български имена и извън класните стаи говорят на френски само със сънародниците си. Ръководителят Жерве Кенар и колегата му Херман Гислер извършват истински подвиг за България след края на Първата световна война. Благодарение на тях не сработва британският план Пловдив, Бургас и Стара Загора да се предадат на Гърция.
Пак те, привличайки за каузата влиятелни политици и общественици, успяват да се преборят за шесткратно намаление на българските репарации по Ньойския договор. Въпреки заслугите си, чужденците са прокудени от България от новите ОФ управници през 1948 г. Някои от местните историци пишат, че в Пловдив остава само Херман Гислер.
57 години по-късно той напуска града, а когато влакът тръгва от пловдивската гара, 80-годишният старец се подава на прозореца и се провиква: „Да живее България!”.
