Спанакът е наричан от французите „метла за стомаха“, а англичаните го правят популярен в Европа още през ХІV век
Автор: проф. Христо Мермерски
Спанакът се е появил на планетата в много дълбока древност, още преди нашата ера, първо в района на Близкия изток – най-вероятно в Персия. По-късно арабите го пренасят в Испания, но популярността му в Европа се дължи най-вече на англичаните, които го отглеждат още от ХІV век. На огромна популярност той се радва и във Франция, където бива наричен „крал“ на зелените листни зеленчуци, а също и „метла за стомаха“. След откриването на Америка спанакът попада и зад Океана и става едно от най-популярните растения, които там се използват за храна.
Но неговите достойнства не се изчерпват само с това, че се отглежда лесно, расте бързо и от него се приготвят вкусни блюда. Зеленчукът може да се похвали и с много полезни свойства, които са признати от медиците в различни страни по света.
Те са присъщи на всеки един от многобройните му сортове. Пресните спаначени листа съдържат голямо количество минерали, витамини – А, В, С, Р, РР, D2, и микроелементи. Растителните белтъчини в него са много повече, отколкото при бобовите растения, които минават за рекордьори в това отношение. По съдържание на йод заема първото място сред представителите на градинската флора, а заради високото си количество желязо е известен като легендарно средство за подпомагане лечението при анемии.
Той е особено ценен с това, че ползата от всички влизащи в неговия състав компоненти не се губи при топлинната му обработка.
Покрай снабдяването на организма с много полезни вещества, растението извежда шлаките и токсините от него. Неговата употреба заздравява зъбите и венците и предпазва от развитието на различни тумори. Въздействието му върху тях е толкова ефективно, че лекарите го назначават като препоръчителна диета при лъчева болест.
Зеленчукът се усвоява прекрасно, тъй като в него има съставки, които стимулират дейността на слюнчените и задстомашната жлеза. В същото време той предпазва от увреждане на слизестите обвивки в човешкото тяло, нормализира газовия обмен и взима участие в изработването на много важни за организма хормони. Спанакът помага на хората, които са подложени на стрес, бързо да възстановят своето спокойствие и работоспособност.
Тъй като съдържа много целулоза и хлорофил, се явява ефективно средство при запек.
Спанакът укрепва кръвоносните съдове, запазва остротата на зрението и забавя процесите на стареене. Доказано е, че възрастовото влошаване на зрението се проявява доста по-късно, ако човек редовно включва в храната си спанака, макар и само по 350 г седмично.
Блюдата, приготвени с неговото участие, подобряват също работата на задстомашната жлеза, стимулират храносмилането и се явяват отлична профилактика на хипертонията.
Крехките и вкусни листа са идеални за целите на диетичното хранене при болни от захарен диабет, малокръвие, затлъстяване и пр. Растението се цени от хората, страдащи от безсъние, преумора и други нарушения на нервната система.
Единственият му недостатък е, че съдържа оксалова киселина и по тази причина, за съжаление, не всеки може да се възползва от полезните му качества. Спанакът е противопоказан за консумация при наличието на заболявания на бъбреците, жлъчката, черния дроб и дванадесетопръстника. Не трябва да се дават големи количества от него и на малките деца.
Но за да се неутрализира действието на киселината, трябва по време на готвенето му към ястията да се прибавя малко сметана или прясно мляко. А също и да се подбират за кулинарна обработка само младите му листа.
