Клематисът се отличава с изобилен цъфтеж, издържливост и дълговечност
Автор: Дина Харизанова
Клематисите могат да бъдат срещнати на всички континенти, с изключение на Антарктида. Те набират все по-голяма популярност и в нашите градини и се отличават с голяма издръжливост, непретенциозност и дълговечност.
Тяхното предимство пред другите китки, които красят българските дворове, е, че се окичват с максимум цветове на една много малка площ и на практика едно растение може да замени цяла цветна градина. При това ни радват обилно с багрите си от пролетта до есента.
Клематисът всъщност е облагороден повет – невзрачно диво и лековито растение, пълзящо край пътища, поляни, каменисти сипеи и горски масиви, на което рядко някой обръща внимание. Но културният му събрат събира погледите и предизвиква възторг и възхищение у съседите и приятелите на хората, които го отглеждат. При това много от сортовете му се развиват добре и в саксии – там, където не може да му се намери място в зацветените участъци.
Още през април цветните пъпки на атрактивната лиана започват да се пробуждат, а летораслите плъзват по подпорната му конструкция. Те са тънки и могат да израснат до 5 метра. Когато растежът им приключи, започват да се появяват и красивите едри или по-дребни съцветия. Цъфтежът им бива спрян чак от настъпването на мразовете. Дори кратковременното понижаване на температурите и малкият сняг не са страшни за това растение. И тази удивителна красота ни радва не само един ден, а животът на цветовете продължава до седмица-две. Така покритият с тях клематис украсява градината ни през целия летен и есенен сезон.
И размерът на цветовете поразява въображението ни – у едроцветните представители на вида техният диаметър достига 10-20 см, като големината им не е постоянна, а зависи от времето на цъфтежа. По-късно появилите се цветове естествено са по-ситни.
Лианата може да бъде размножена по много начини – чрез резници, семена, чрез разделяне на коренището, с отводи и т. н. Готови за засаждане вкоренени екземпляри се продават в почти всички цветарски магазини, градински центрове и изложения на цветя. Най-подходящото време за тяхното засаждане е през пролетта или през есента.
Почвата около растението трябва да се поддържа влажна, то се полива рядко, но обилно, като водата следва да проникне на дълбочина 40-50 см. Но тя не трябва да се задържа в корените му, тъй като ще доведе до тяхното изгниване.
Добре е да се подхранват с органичен тор през пролетта, а с минерални торове – по време на цъфтежа и в края на лятото.
Клематисите се нуждаят от опора и регулярно привързване към нея. Изключително красиви акценти се получават, когато лианата се пусне да се развива върху перголи, беседки и градински арки. Тя може да се пусне да пълзи по оградите и стените на дома или да прикрива с обилния си цвят някои неугледни обекти в двора.
Цветният храст може да се отглежда в съседство с други растения, което позволява да се създадат много интересни композиции.
Клематисът обича слънчевата светлина, затова за него трябва да се избере светло и добре огряно от слънцето място. Почвата около корена следва редовно да се разрохква и да се отстраняват появилите се плевели.
Преди настъпването на зимата растението се изрязва ниско и са загърля с пръст. В това състояние то може да преживее и най-големите студове.
