Хиляди българи се включиха в международната инициатива, която разкри пред тях един неочакван свят
Автор: Мирослав Водев
Втоплата нощ на 18 май, броени дни преди най-българския празник – 24 май, милиони европейци и българи загърбват до болка познатите забавления, пийването на бира с приятели или стоенето вкъщи пред телевизора и се впускат в на пръв поглед нещо нетолкова популярно като това да обикалят музеите.
И не защото тогава входът е свободен, а заради уникално преживяване да предприемеш различното вълнуващо завръщане в миналото, да разпалиш духа и въображението си.
В много наши градове и тази година се отбеляза подобаващо Международният ден на музеите, който се чества от 1978 г. насам. Инициативата е подета от Франция и се провежда под патронажа на генералния секретар на Съвета на Европа и ЮНЕСКО. България се включва в нея през 2005 г.
Всяка година в тази нощ над 3000 музеи от над 47 държави на Стария континент отвориха врати, за да могат желаещите да разгледат свободно техните експозиции – нещо, което иначе рядко се сещат да сторят. Българите също проявиха голяма активност в музейните обиколки.
В столицата организаторите изненадаха ентусиастите с твърде нестандартни мероприятия. Така например в голяма атракция се превърна „София хартиен арт фест”, който привлече интереса със своята „хартиена“ улица и разположените по нея павилиони на художници и приложници.
Хиляди софиянци разгледаха и триизмерната възстановка върху жълтите павета на Улпия Сердика, която ги върна в античността. Тя бе създадена от специалисти от Националния археологически музей на базата на почти 90-годишните археологически и исторически научни изследвания. Усещането, че си попаднал във времената на Римската империя се засилваше от възможността посетителите да опитат древни кулинарни деликатеси, приготвени по оригинални рецепти. В залите на музея пък най-много хората се тълпяха пред експонатите на изложбата „Коприна и сребро", представяща облеклото на българите от края на ХІХ и началото на ХХ век.
3D крепости, но в хартиен вариант, имаха възможност да си изработят пък тези, които избраха да посетят Националния военно-исторически музей в София. Те имаха възможност да изпробват сръчността си като изработят триизмерни модели на средновековните български крепости Кракра в Перник, Асеновата крепост и римската крепост Кастра Матис край видинския град Кула.
Временно, само за тази нощ, в центъра на столицата се появи и музей на бирата. На площад „Александър Батенберг" бе изградена 15-метрова улица, на която любителите на пенливата напитка се потопиха в типичната атмосфера на Златна Прага, ставайки свидетели на разкриването на някои от тайните на чешкото пивоварство. Улични фенери и музиканти допълваха духа на чешката столица, внезапно появила се на пъпа на София.
Отворените врати на музеите привлякоха и стотици бургазлии.
Тази година събитието съвпадна с честването на 100-годишнината от началото на музейно дело в Бургас, затова и тукашните музейни сбирки се бяха постарали да покажат най-доброто от фондовете си. Много атрактивно бе поднесена изложбата „Магията на керамиката във форми и цветове", организирана в Археологическия музей. В една от неговите зали сръчен майстор показваше на интересуващите се как се извайват глинените изделия.
В Етнографския музей пък организаторите успяха да пресъздадат епохата на нашите баби, като до късна доба оттам се носеха припевите на популярните по онова време стари градски песни. В градинката се разхождаха изискани дами, нагиздени с характерните за тогавашната мода одежди и вееха пред лицата си големи ветрила, въпреки че слънцето отдавна бе залязло и вече се усещаше характерната за този сезон вечерна морска хладина. Тази картина разбуди „заспали чувства“ и сантименти у по-възрастните тукашни граждани, а по-младите използваха момента да си направят фото, натъкмени с тоалети от миналия век.
В Плевен музеите също се бяха постарали да посрещнат гостите си с любопитни експонати, като най-голям интерес предизвика прочутото Бохотско съкровище, част от което е единственият в България тракийски сервиз от сребърни конични чаши.
Друг атрактивен акцент в програмата бе изложба „Мерки и теглилки", представяща измервателните уреди и методи от античността до средата на миналия век. Сред изложените предмети можеше да се види и 100-годишен кантар за мерене на оки, който се е използвал по българските земи до 1880 година.
В Пловдив специално за Нощта на музеите бе открита Работилница за възрастни, в която бяха представени средновековните иконографски техники и сюжети. Всеки можеше сам да опита таланта си на зограф.
Варненци пък останаха очаровани от възможността през тази нощ да се пременят в рицарски доспехи и да пробват колко тежи рицарският меч, като си направят и снимка за спомен. Това им предложиха от Парк-музей „Владислав Варненчик“, където бе организирана изложбата „С обувката на средновековния воин". Най-малките почитатели на музейното дело изслушаха със затаен дъх приказките за рицари, от които научиха повече за кодекса на честта, за това как се е ковало средновековното хладно оръжие и как се плете ризница.
С „Монетите на скитските царе" успяха да се запознаят хората, избрали да се разходят тази нощ по Античната улица в Стара Загора. Покрай това те наблюдаваха и демонстрации на работа с грънчарско колело. Специално за събитието бе отворен и Хилендарският метох, където посетителите взеха участие в „Учебен час във възрожденското училище", проведен в ателието „Нашето Аз, Буки, Веди".
Възрожденска класна стая бе оборудвана и в прочутото Славейково училище в Търговище. Отделно екипът на тукашния регионален музей предостави на жителите и гостите на града и вълнуваща разходка назад във времето като за миг се превъплъти в средновековен български владетел, благодарение на музейното ретро фотоателие.
Единствено в Нощта на музеите в Разград от фонда на историческия музей в града изваждат на показ оригинала на възхитителната статуетка „Златен пегас", което бе сторено и тази година. Уникалната творба е изработена през ІV в. пр. Хр. от самородно 23-каратово злато. Тя е открита при оран в землището на исперихското село Вазово и се предполага, че е част от съкровището на гетския цар Дромихет, за чиято столица се смята Хелис – тракийският град край с. Свещари.
