Първите изображения на създателите на славянската писменост са изографисани от римски художници още през ІХ век
Автор: Йордан Георгиев, краевед
Докато на 14 февруари католиците празнуват Деня на свети Валентин, популярен още като Ден на влюбените, православната Църква отбелязва годишнина от кончината на св. Кирил Славянобългарски, от която тази година се навършват 1148 години. По този повод нека видим кои са най.известните негови икони, както и тези на брат му Методий, с когото заедно полагат основите на славянската писменост.
Недвусмислено е доказано, че първите изображения на светите братя са дело на римски художници и се явяват още през ІХ-Х век по стенописите на римските църкви. Според житието на Константин-Кирил Философ, неговата икона веднага е нарисувана над гроба му в църквата „Сан Клементе”. Но за съжаление тя не е запазена.
По-късно, през ХІІІ-ХІV век, в римската базилика „Св. Петър и Павел” под изображенията на двамата Христови апостоли, чиито имена са записани със славянски букви, са изобразени Кирил и Методий. След това образите им потъват в мрака на времето, за да ги видим отново едва през ХVІІІ и ХІХ в. – някои извадени от развалините.
Времето и събитията са се опитали да заличат техните следи, но са останали безсилни. Известно е, че по време на френската окупация на Рим през 1798 г. базиликата „Сан Клементе” е била разграбена и обявена за разрушаване. Но отец Агустини успява да спаси мощите на Кирил Философ и ги пренася в църквата „Киеза Нуова”. После, получени от монсеньор Лоренцо Матей, те са съхранени в частния параклис на фамилията му.
Минават години и през 1858 г., когато вече предстояло празнуването на 1000-годишнината от християнизацията на славяните, архитект Де Росси прави опити да открие някакви следи от погребението на Кирил през 869 г. Само 4 години по-късно специалистите попадат на изображенията с неговия образ от старата базилика „Сан Клементе”, останала засипана под земята. Те представят сюжетите: „Кирил приема от император Михаил ІІІ мисия за апостолство сред хазарите или в Моравия”, „Представяне на Кирил пред Христос” или „Частният съд на Кирил пред Христос”.
А когато през 1885 г. се чества 1000-годишнината от смъртта на Методий, в „Сан Клементе” се изгражда параклисът „Св. св. Кирил и Методий”, разположен вдясно от олтарната част. Тогавашният папа Лъв ХІІІ се възползвал от възможността да свърже името си с почитта към двамата братя и тяхната слава. Той поръчва за абсидата на параклиса голяма композиция. Художникът С. Нобили изписва две композиции: „Диспутът между Кирил и Методий и папа Адриан ІІ” и „Погребението на Кирил Философ в базиликата „Сан Клементе”. Това са едни от най-популярните групови изображения на двамата братя.
Но през 1963 г. мощите на Кирил са открити от професор Леонард Бойл и в присъствието на тогавашния папа Павел са върнати в базиликата „Сан Клементе”. Последователно тя се обогатява с нови изображения и този гроб представлява по-силното българско присъствие на римска земя, отколкото римляните присъстват по нашите земи със своите останки от крепости и монети.
През 1929 г., когато се честват 1060 години от смъртта на Кирил, над гроба му в базиликата „Сан Клементе” е поставено негово мозаечно изображение. На него на български и на латински е написано: „В памет на българския равноапостол и първоучител Свети Кирил – от българския народ, 869 г. (дата на смъртта), и 1929 г. (когато е поставена мраморната мозайка)”.
В най-ново време – през 1975 г. – пък точно срещу гроба на св. Кирил е монтирано монументално пано-икона с образите на Кирил и Методий в цял ръст, дело на художниците Ст. Куюмджиев и Й. Спиров с надпис „На славянските просветители Кирил и Методий от признателния български народ”.
Засега най-голямата и най-пищна катедрала в света е „Свети Петър” в Рим. На страничния й олтар също са изписани образите на светите братя.
Най-ранно изображение на двамата братя намираме и в киевската църква „Св. София” – ХІ век (от около 1037 г). Това е икона на св. Никола, запазена в манастира „Дохар” в Атон. На нея се виждат една над друга миниатюри в цял ръст на Кирил и Методий, представени като книжовници. Оттогава са и стенописите в църквата на с. Старо Нагоричено, Кумановско – Югославия.
Засега не е известно през ІХ и Х в. в България да са рисувани образите на Кирил и Методий. През Второто българско царство също не се срещат. Най-ранното достигнало до нас изображение на двамата братя от български художник е това, което е в абсидата на малката църква в манастира край с. Долна Бешовица, Врачанско. Рисувано е в края на ХVІ или началото на ХVІІ в. Предполага се, че изображението е дело на Пимен Зографски. От това време са датирани и ликовете им в църквата в с. Дебърско.
Най-ранно поместване в книга на образа на Методий е това в „Стематография” на Христофор Жефарович, отпечатана през 1741 г. във Виена.
Сто години по-късно – през 1841 г. – в параклиса на главната църква на Рилския манастир се появяват образите на двамата братя, рисувани от Д. Молеров от Банско. Те са и най-ранните им изображения през Възраждането. През 1844 г. Захари Зограф рисува в същата църква Методий, а през 1848 г. изобразява братята в църквата на Троянския манастир.
Светите седмочисленици за първи път се срещат в миниатюра, поместена в Симеоновия сборник (915-920), а според изследванията на професор д-р Ив. Дуйчев се предполага, че най-древното изображение на Кирил и Методий е в „Пренасянето мощите на папа Климент в Рим” – илюстрация в прочутия „Менологий” на византийския император Василий ІІ Българоубиец – от последните две десетилетия от Х в. Чак през 1706 г. Седмочислениците са нарисувани в манастира „Св. Наум” край Охрид, а през 1903 г. – в едноименната църква в София.
За първо светско изображение на Кирил и Методий се счита това на Борис Ангелушев. Рисунката е била отпечатана в бр. 5 на в. „Академик” от 24 май 1937 г.
Изображения на Кирил и Методий има и в църквата "Свети Георги" в с. Златолист. Храмът е изписан през 1876 г. А дали има запазени снимки на иконите от църквата "Св. св. Кирил и Методий" пред Роженския манастир?
