Българчетата в трети клас научават от учебника по „Човекът и природата“(!), че юни е пролетен месец. Могат също така да научат какво е битието на настоящия наркоман и, че са му нужни много пари, за да си го поддържа
Бях в труден период от живота си и трябваше да си вадя прехраната като администратор в един от много нашумелите по онова време интернет клубове. Тъкмо отдавна забравената чат-система mIRC, наричана от всички „Мирката”, беше писък в общуването в световната виртуална мрежа.
Обикаляйки край компютрите, често виждах забравени отворени прозорци за разговори, та оттогава се обогатих откъм прякори най-невиждани. Дебело момиче, с лице като лунен кратер от бушуващите хормони, посещаваше често клуба и си забравяше прозорците, след като му изтечеше времето.
Тя се подвизаваше из дивите дебри на нецензурните разговори като SuperPi4ka 2000. Лафовете й ще ви спестя, за да избегна вашето и моето изчервяване. До днес обаче помня едно паметно нейно бързо флиртче:
Zmeq: kaksi sladorano?
SuperPi4ka 2000: 6te te ispiq pres onaq rabota
Разбира се, още тогава компютрите си имаха опция за писане на български език, но подрастващите (които сега са на по 26-27 години) го бяха презрели, в името на модата. Сиреч – пишеш на родния език, следователно си задръстен бастун.
Точно в това се опитваше да ме убеди един изключително нагъл шестокласник, който изпадаше в неистов бяс, щом му се налагаше да стане от машината, защото времето му е изтекло (50 стотинки за половин час).
Тогава прохождащият в познанията си за световната поп и рокмузика веднъж ми предложи облог - ако позная как правилно се изписва „Депеш мод”, аз съм човекът, но ако не успея – остава да чати още тридесет минути.
Depeche Mode, написах аз без никакво злорадство, отдавна бях научил английски език доста сносно и бях слушал почти всички албуми на групата. Depe6e mode, възтържествува малкият нагляр, за доказателство сочейки ми гордо точно така озаглавения чат-канал на въпросната „Мирка”.
Доста години след това се сетих за тази история и се чудех какво ли се е случило с него, вече порасналия млад мъж, гражданин на България, когото тогава майка му истерично всеки ден търсеше в нашия интернет клуб, за да отиде все пак на училище, да му пишат някакви оценки.
За този тежък случай от махалата, в която станах съзнателен човек, се замислих скоро пак. На гости у сестра ми разбрах, че синът й, моят племенник, нещо се издънил с оценките по история.
„О, ужас!”, реагирах като един истеричен вуйчо – винаги тежка мъка са ни били точните математики, геометрии и тригонометрии, а по разказвателните предмети винаги сме били „пушка” – чаровни и неустоими приказвачи.
А горепосоченият е страшно умно и любознателно дете, та как точно по история не му е интересно? Той смутено си отиде в стаята, а сестра ми с мрачна физиономия ми показа учебника по този предмет.
Вярвайте, дивях се около час на написаното в помагалото за седмокласници и се чудех кой гений на образователното дело е написал подобни текстове. Прибирайки се вкъщи, направих кратка справка по въпроса.
В учебник по майчиния език видях, че той всъщност е „Бъгарски език”. А в един за единадесетокласници пишеше „Балгария”. От онзи за третокласници, пък, по „Човек и природа” ми стана ясно, че ядем „щоколад” и „морето е солено, защото в него има разтворено голямо количество морска сол”.
Много стреснати родители бяха написали в интернет, че техните отрочета учели по история, че „битките и войните, водени от Симеон I Велики по време на Златния век за българската книжнина, не са оставили сериозна следа в историята“.
Стана ми гадно и се замислих как аз и моите колеги, като хора от медиите („четвъртата власт”, ала-бала) помагаме хората у нас да растат нормални, възпитани и говорещи правилно, на родния си език.
Е, как! Припомних си телевизионен водещ, в момента със супервисок рейтинг, в недалечно минало време беше написал на страниците на „вървежно” списание, че няма какво да се правим на „световни провинциалисти”, Европа и светът са отишли твърде далеч и трябва да забравим стария си навик да пишем на български.
А най-добре е да се унифицираме овреме, най-накрая да влезем в час и да използваме наречените от него „чатица” и „интернетица”. Вие така ли пишете?
Съмнявам се, но ако е така... значи сте се превърнали в истински и модерни граждани на Стария континент и света. На които през 2007 година Континентът каза, че „приема с тяхната идентичност в своето семейство”, за да я „обогатят с древната си култура, фолклор и познания за света, като една от най-старите нации на Европа” (цитатът е по памет).
Като всеки от занаята, аз прекарвам доста време в социалната мрежа „Фейсбук”. Получих покана за нея от познат, който не живее в България: „bat Ves, prisaedinqvai se”. Не сметнах за нужно не защото не харесвам въпросния.
Винаги съм мислел, че у нас трябва да говоря на родния си език, а когато съм в чужбина – на някой от международните. (английски на сносно ниво, руски – доста добре, плюс окончанията за деветте им падежа и френски вече тъжно забравен, почти жалък).
Дори влязох в групата за малко. За много малко. Докато не видях зли лични заяждания „pi6a na lat. 6toto nqmam cyr tyka na compa” – “Въпрос на елементарни умения е да си инсталирате чист кирилизатор и да пишете с него”.
Не зная дали това е много важно или съм прав да мисля така. Помня как скъп приятел, който повече от 20 години живее в Северна Америка, бил спрян от местни катаджии по време на ваканцията си тук.
Пътните му обяснявали нещо за превишена скорост и изтекла винетка, той просто им казал: „Добре, момчета, какво съм сгрешил, давайте да го поправям!”
Един от облещените служители на реда го помолил да излезе от колата, за да го представи на „шефа” си, който царствено стоял в полицейската кола. Нашият тръгнал с документацията и дясна ръка в джоба, с ясната мисъл „Колко искате, имам долари?”
Онзи казал: „Виж го тоз, повече от двайс` години живее в Северна Америка и говори ибахти правилния български! Пък онез, дето ги спряхме вчера, се правят, че не разбират! Мя, мя, и екскюзе моа!” Нищо не му взели и го пуснали.
Proud to be a Bulgarian. Varvi narode, Vazrodeni!
Честит 24 май на всички, които говорят майчиния си, български език.
