Новият парламент на политическите чудовища

Автор: Стефан Солаков

В предишния брой на „Десант“ предупредихме нашите читатели, че новият парламент на България вместо да изпише вежди, ще извади очи. И не само очите на нещастна България, но и сърцата на милионите наши сънародници, които напразно ще чакат някоя от влезлите в НС политически партии да се заеме с решаването на неотложните им проблеми.
Още с първите стъпки на новия парламент се разбра, че БСП, ДПС и „Атака“ ще си играят на котка и мишка с парламентарната група на ГЕРБ. Доскоро често критикувахме Бойко Борисов за непремерените му и на моменти направо гаменски изявления на обществени места, включително и в Народното събрание.

Сега станахме свидетели на подобна вербална агресивност от страна и на „бойните копия“ на БСП. Мая Манолова блесна с поведението си на типична провинциалистка, когато нападна „герберите“ още на тържествената сесия на 42-то Народно събрание и дори си позволи недопустимата за един заместник-председател на парламента ехидност по отношение на измамените с турскочервените парламентарни хватки наивници от групата на Бойко Борисов.

„Атака“ също показа, че няма да изневери на запазената си марка в областта на провокациите и неистовия стремеж да бъде забелязана от дежурните сеирджии в публичното пространство. За голямо съжаление в „шпицкомандата“ на Волен Сидеров бяха забелязани и млади дами, които заедно с парламентарната група на „Атака“ буквално малтретираха репортера на СКАТ Теодор Ангелов, опитал се да ги запита
защо играят в комбина с БСП и ДПС.

Миналата седмица в „Десант“ предупредихме Сергей Станишев за опасността да бъде употребен от ДПС в услуга на антибългарските интереси на една чужда държава.
Достатъчно е лидерът на БСП да изгледа репортажа на телевизия СКАТ, където на следизборен митинг в Родопите Лютви Местан люто се закани на българската държава, позволила си да го глоби за незаконното използване на турски език.

Побеснялата тълпа подкрепи със свиреп рев своя главатар и с демонстративно незачитане на законния официален език продължи да издига лозунги на турски. Събитието съвпадна с годишнината от превземането на Константинопол от османските орди и пред очите ни се разигра една доста реалистична възстановка на зверските кланета, на които са били подложени християните от поруганата столица на Източната римска империя. Гаврите на ДПС с официалния език на държавата са логично продължение на дългосрочната стратегия на „новите османци“ в Анкара да се завърнат в старите колонии на Високата порта.

Атаката е многопосочна – започна навремето със зверствата на ислямистите в Босна и Косово, а днес техните бойни отряди избиват масово християнското население в Сирия.
Така наречената „арабска революция“, на която толкова се възхищаваха редица български абдали, закичени с претенциозни академични титли на политолози и международни експерти, най-накрая се оказа това, за което ние в СКАТ и „Десант“ още преди две години предупредихме нашите сънародници.

Целенасочено изтласкване на всички религиозни общности извън крайно реакционния ислямизъм и тотално настъпление за изграждане на нова, още по-могъща мюсюлманска империя с най-активното и ръководно участие на политиците, управляващи днешна Турция.

Срещу тази безмилостна военно-политическа машина, която е напът да прегази и изконните български земи в днешна Македония, нашата държава се прави на добродушна съседка, готова да изяде дори унизителни шамари, но да запази някакво относително спокойствие и да се измъкне от отговорността да защитава християнските ценности на своя народ.

Колкото повече отстъпваме пред наглите претенции на анадолските негодници, толкова повече се усилва техният апетит да ни унижават и да се подиграват с все по изчезващите възможности на нашите власти да се опълчат на ислямистката инвазия.
Скандалното поведение на служебното ни правителство по време на блокадата на българо-турската граница показа за сетен път, че по върховете на властта у нас тревожно липсват истински държавници, способни да защитят Отечеството.

Винаги съм казвал и ще продължа да повтарям: „За разлика от елементарния патриотизъм национализмът е задължението на всеки истински българин не само да обича родината, но и да я брани от посегателствата на външни и вътрешни душмани“.
Отново сме изправени пред съдбоносния избор дали да се свием в добре познатата ни от миналото робска черупка или да изправим юнашка снага и за пореден път „да строшим главата“ на коварната змия, която отново се опитва да удуши храбрия български дух и да ни върне в тъмната бездна на Средновековието.

Стартът на новото Народно събрание бе даден без участието на истинските български патриоти. Нашият народ, този истински съдник на измекярите, превърнали политиката в доходна професия, рано или късно ще проумее, че истинското спасение на България ще настъпи, когато и в парламента, и във властта броят на националистите достигне решаващата квота, необходима за изплуването на страната от сегашната безпросветна и безродна бездна.
Търпеливо ще проследим сеира на най-новите български депутати, които още от първия, уж тържествен, ден вече се хванаха за гушите и дадоха заявка за нови парламентарни резили.

Самоизтребването на националните предатели работи за бъдещата победа на „Националния фронт за спасение на България“. За съжаление губим ценно време, а и лошата слава на българските политици бързо се разнася по света и всекидневно ни лишава не само от доверието на цивилизованите страни, но и от така очаквания икономически интерес на богатите държави, отвратени от балканските нрави по нашите земи.
На разсъмване мракът става най-осезаем, а вятърът още по-студен. Но и те са безсилни пред тържеството на изгряващото слънце. Няма сила, която да попречи на спасителната светлина да окъпе България и да я поведе по пътя към свободата и независимостта.

В категории: Коментари , Горещи новини