Но за да цъфти обилно, трябва да се съобразяваме с някои правила за отглеждането й
Автор: Дина Харизанова
По богатството и разнообразието на цветовете и формата на съцветията си гергината, популярна още и като далия, заема едно от първите места сред декоративните многогодишни видове, отглеждани на открито в нашите градини. Тя е еднакво красива и засадена единично, и в групови насаждения, оформящи цветни петна с други видове растения, подбрани подходящо по размер и окраска.
В зависимост от сорта си, гергините ни радват с пищни цветове поне 2-3 месеца. При това те им издържат дълго време свежи и поставени във вазата.
Продължителността на живота на нейните грудки не надхвърля пет години, но ежегодно на мястото на отмиращите клубени се образуват нови. Така, благодарение на постоянното си възобновяване, растението може да съществува дълги години. В условията на умерения климат обаче гергините не могат да зимуват на открито, затова есенно време коренищата им се изваждат и се съхраняват в закрити помещения до настъпването на подходящо време да бъдат засадени отново навън. А краят на май е най-подходящият момент да сторите това.
Къде да я посадим
За доброто развитие и продължителния цъфтеж на това цвете е необходимо да се осигури достатъчно слънчево осветление в сутрешните часове и известно засенчване от следобедното слънце. Но те трябва да се огряват поне 6 часа от слънчевите лъчи. Отглеждането им под короната на едрите дървета ще доведе до слабо цъфтене и няма да може да способства за образуването на жизнеспособни грудки.
При избора им на място за засаждане, трябва да се има предвид, че растенията имат крехки стъбла и затова трябва да бъдат защитени от вятъра. Нивото на подпочвените води не трябва да превишава 60-70 см под повърхността на почвата. Въпреки че гергините имат високи потребности от влага, за техните коренища са вредни както недостигът, така и излишъкът от вода. Почвата, където те се засаждат, следва да е структурна, влагоемка и водопроницаема в същото време. Тя може да се подобри, като се внесе торф, дървесни трици, прегорял оборски тор и други лесно разлагащи се органични материали. Към тежките глинести почви трябва да се добави по-едър пясък, торф или торфена пепел. Обратно на това пък, в песъчливите почви трябва да се добави глинеста пръст, която да способства за задържането на влагата.
При засаждането на грудките разстоянието между тях следва да е 60 см, а между редовете – 80-100 см. За високорастящите сортове се поставя и прът за опора с височина 160-180 см. Саденето се извършва вечер или в по-облачно време. Посадъчният материал се поставя в приготвените ямки не много по-дълбоко, отколкото е бил в щайгата или саксията, в която е изкарал зимата. За да се похвалим с по-обилно и продължително цъфтене, трябва страничните разклонения да се премахват, а върховете на стъблата да се прищипват.
Размножаване
Основните начини на размножаването на гергините са разделянето на клубените и чрез резници. Обикновено разделянето на коренището се извършва преди засаждането им на открито. Преди това грудките се оглеждат добре и се отделят тези, които имат добре оформени пъпки. Останалите се оставят да се доразвият.
Размножаването чрез резници позволява да се получи голямо количество посадъчен материал от един сорт. Получените по този начин нови растения образуват по-качествени клубени, цъфтят по-добре и с по-едри цветове.
