Някои познават само клонките на аспарагуса като зеленина в букетите, но коренищата на растението се използват широко в народната медицина и кулинарията
Автор: проф. Христо Мермерски
Ако попитате някой човек какво е това аспержа, чието име на латински е популярното аспарагус, може да получите различни отговори на този въпрос. Един ще отговори, че това е красива зелена клонка в букета, друг – че това е вкусно блюдо в италианските ресторанти, трети ще си припомни за нежното саксийно растение, което отглежда в дома си. Всички тези отговори ще са верни. Но ние ще се спрем на аспержата като лекарствен вид, който е известен с целебните си свойства от най-древни времена. Така например още преди 3000 години преди нашата ера той е бил почитан в Древния Египет до такава степен, че е бил изобразяван на различни паметници. По Средиземноморието пък аспержата е била отглеждана специално за лечебни и кулинарни цели. Особено ценена е била от древните римляни, където е растяла във всеки двор.
В състава на нейните стъбла, корени и издънки се откриват множество полезни вещества – белтъчини, сапонини, въглехидрати, кумарини, каротин, много калий и органични киселини. Тя е нискокалорична, но в нея има достатъчно количество съставки, които могат да ни дадат сила за извършването на ежедневната ни работа.
Кумарините пък подпомагат работата на сърцето, предпазват кръвоносните съдове и контролират количеството на кръвта.
Те предотвратяват твърде голямата съсирваемост на кръвта и не допускат образуването на тромби. Калият също е много полезен за сърцето и доброто състояние на кръвоносните съдове. Каротинът способства за подобряване на зрението и предпазване от онкологични заболявания. Сапонините действат раздразнително върху слизестата обвивка на стомаха, което засилва секрецията на всички жлези.
Консумацията на аспержите действа ободряващо на нервната система, благоприятства работата на черния дроб и бъбреците и изчиства организма от натрупаните шлаки.
В народната медицина това растение се използва във вид на отвара от корените и коренищата в качеството й на болкоуспокоително, противовъзпалително, диуретично и успокоително средство при бъбречни проблеми – пиелит, нефрит, пиелонефрит и пр. Освен това отварата и настойката от коренищата се прилагат при ревматизъм, артрит, захарен диабет, епилепсии, подагра, тахикардия и др. На народните лечители е известно и свойството на аспержата като слабително, а също и като ефективен лек срещу сърдечно-съдови заболявания, и особено тези, свързани с отичане на долните крайници и събиране на вода в коремната кухина.
Някои народи използват растението за разбиване на камъни в бъбреците, а също и като средство за лекуване на екземи, кожни заболявания и за засилване на мъжката потентност.
В аспержите се съдържат още много фосфор, тиамин, калций, рибофлавини и витамините В1, В2, С, РР и провитамин А.
Съдържащият се в растенията хлорофил се явява добър кръвотворен продукт. Зелените върхове са богати на витамин А, докато в белите той практически не се среща. Иначе растението е много богато на вода и за това се смята за много подходящ за изчистващи диети зеленчук.
Най-добре е за консумация той да се приготвя в съдове от неръждаема стомана и на тих огън. Тогава стъблата остават нежни и се запазва първоначалният им цвят. Ако се варят изправени с върховете нагоре, най-добре се съхраняват витамините В и С. Течността, в която са варени, може да се използва за приготвянето на зеленчукови коктейли. Зеленчукът се употребява като гарнитура към месни и рибни блюда, от него се приготвят диетични супи и бульони. А от ситните му червени плодове, след изсушаването им, стават чудесни чайове и напитки.
