Растението е популярно още като лозица, бяла лоза, скребър и др. Представлява лиана със силно разклонени стъбла, които се увиват и катерят по дървета и храсти.
Разпространен е повсеместно из горите и по влажни терени. Цъфти от края на май до края на август - началото на септември. Цветовете образуват метличести съцветия.
За лечебни цели се използват листата, цветовете и корените на повета. Листата и цветовете се берат по време на цъфтежа, а корените – по всяко време на годината. Билката съдържа ценни алкалоиди, восъчни вещества и др. Тя действа противомикробно, противогъбично, диуретично и потогонно.
В народната медицина намира приложение при лечение на воднянка, сърдечни отоци, възпаления на очите и пикочния мехур, а също и при стомашна язва, треска и разширени вени.
Външно с отвара от билката се правят бани при краста, циреи и гнойни рани.
Подкорната тъкан на стъблото – счукана и смесена със зехтин, се използва за налагане при ревматизъм, шипове и дископатия.
Забележка: При това й приложение не трябва да престоява върху болното място повече от 6-8 часа, тъй като съществува опасност от получаване на изгаряне. Трябва да се внимава и билката да не се предозира, тъй като може да доведе до неприятни симптоми на натравяне.
Начин на приложение: 1 чаена лъжичка от билката кисне около 1 час в 500 мл гореща вода. Прецежда се и се пие 3 пъти дневно по 50 мл преди ядене.
