Родина на растението е Средиземноморието. То се среща навсякъде по тревистите и каменистите места в нашата страна.
При намачкването си листата му отделят силна и характерна миризма на лимон. Този аромат се дължи на съдържащите се в тях терпентини цитронелал, цитронелол, цитрал и гераниол. Заради него растението е било широко използвано още от древните гърци и римляните.
То съдържа още витамин С, керотин, органични киселини и флавоноиди, които се борят срещу свободните радикали в него, подсилват имунната система и имат антиоксидантно действие.
Билката помага в лечението на вирусни заболявания и кашлица. Тя се прилага и за потискане на гаденето и стимулирането на апетита. Лекува още високото кръвно налягане, премахва шума в ушите, действа благоприятно при неврози, ускорен пулс, нередовна менструация и мигрена.
Чаят от маточина благоприятства лесното заспиване и добрия сън, а жабуренето с отвара от нея помага при възпаления на венците и премахва лошия дъх. Етеричното й масло действа антисептично и се прилага при гъбични, бактериални и кожни инфекции.
Стръковете се берат преди цъфтежа от май до юли и се сушат на сенчесто място.