Тръбестите цветове на лианата обсипват двора с пищна красота
Автор: Дина Харизанова
Текомата е едно от най-бързорастящите и ефектни увивни растения. И тъй като се развива изключително бързо е с най-големи шансове да бъде избрана като вида, с който да декорираме нашите перголи, огради и градински арки.
За първи път я видях в Ботаническата градина на Балчик и дъхът ми спря от пищното изобилие от ярки оранжеви като пламъци фуниевидни цветове, което се разкри пред очите ми. Сега вече тя може да спре погледа в много дворове, особено край морето и в по-южните градчета.
От нея се срещат вариетети и с жълти, червени и розови цветове, като по света са известни около 16 нейни вида.
Родината й е Южна Америка, а най-широко разпространение намира в Аржентина, Флорида и Мексико. В естествени условия текомата представлява храст, достигащ до 6 метра височина. Но тя може да бъде оформена и като атрактивно
дръвче с причудливо извито стъбло.
Едрите й цветове наподобяват удължени камбанки и биват оприличавани с малки тромпети. Във всеки момент човек има чувството, че ще засвирят някоя закачлива джазова импровизация. Събрани са в рехави съцветия и буквално цяло лято покриват клонките й с обилен и продължителен цъфтеж. След прецъфтяването си растението бива украсено с образувалите се на мястото на цветовете гладки и лъскави шушулки. Те от своя страна, когато узреят, се разтварят и пръскат хиляди семена около корена, много от които на следващата пролет дават началото на нови растения.
Текомата е много непретенциозна в отглеждането си. Но има високи изисквания към светлината, така че трябва да бъде засаждана на много слънчево място. Обича още топлината и обилните поливки.
През зимата понася температури до минус 20 градуса, но за кратко. Все пак, ако измръзне, просто на пролетта трябва да се изрежат увредените части и благодарение на силната си коренова система, растението ще се възстанови.
Короната на текомата се оформя с чести резитби и прищипване, тъй като летораслите й се развиват много бързо. Но трябва да се има предвид, че цъфтежът се съсредоточава
по върховете на младите разклонения.
Кардиналната резитба се извършва след прецъфтяването.
Може да се отглежда и в голяма обемна саксия или кашпа като стайно растение, но пръстта никога не трябва да се оставя да изсъхне напълно, макар да не понася и преовлажняването.
Текомата се размножава чрез семена и резници. Но екземплярите, отгледани от семена, се развиват сравнително по-бавно и зацъфтяват едва след няколко години, докато тези, които са получени от резници, може да дадат цветове още на втората-третата година.
Вредителите, които обичат тази лиана, са белокрилката, трипсовете и акарите. Тя може да бъде нападната и от различни гъбични или вирусни инфекции, но като цяло е доста устойчива на заболявания.
Растението е по-подходящо за покриване на перголи, отколкото на мрежи и огради, тъй като листата й се насочват към слънцето и се развиват нагоре, докато в същото време от долната си страна стъблата остават голи.
